На 61-во място сме по човешко развитие от 182 страни

България се нарежда на 61-во място в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), изготвян от Програмата на ООН за развитие (ПРООН).

Индексът е част от Глобалния доклад за развитието на човека. Между 2000 г. и 2007 г. стойността на ИЧР на България се е изкачвал средно с 0,65% годишно – от 0,803 на 0,84.

Тазгодишният индекс на човешкото развитие е изчислен за 182 държави и територии, което е най-широкообхватното изследване досега. Класацията се базира на най-новите налични данни за 2007 г, събрани от ООН и други международни организации.

В миналогодишната класация, в която участваха 179 страни, България бе на 56-то място със стойност на индекса от 0,834.

В настоящия доклад класацията по ИЧР се води от Норвегия, която в продължение на две години бе сменила традиционно първото си място с Исландия. Сега Исландия е преотстъпила второто място на Австралия и в настоящия доклад е на трето място сред 38-те държави с най-висок индекс на човешко развитие.

Следват Канада, Ирландия, Холандия, Швеция, Франция, Швейцария, Япония. Чехия и Словения също са в групата страни с най-високи нива на развитие, съответно на 36-то и 29-то място.

В групата на страни с висока степен на човешко развитие, където България влезе през 2005 г., по-напред в класацията са Бахрейн, Естония, Полша, Словакия, Унгария, Хърватия, Литва, Латвия. Две места след България е Румъния, а Турция е на 79-то място.

На последните пет места в актуализирания индекс на човешко развитие са Мали (178), Централно-африканската република (179), Сиера Леоне (180), Афганистан (181) и Нигер на последно място със стойност на индекса 0,34.

ИЧР, който се публикува от 1990 г., представлява комбинирана мярка, съставена от три измерения на човешкото развитие: продължителен и здравословен начин на живот (преценено според очакваната продължителност на живота при раждане), равнище на образование (преценено според степента на грамотност на възрастните и на общия сбор от съотношението на записалите се учащи) и жизнен стандарт (естествен логаритъм от БВП на глава от населението и покупателна способност).

Изследването на ПРООН констатира, че почти един милиард, или всеки седми човек в света, мигрира. Повечето мигриращи не пресичат национални граници, а се движат в пределите на своите страни. В глобален мащаб 740 млн. са вътрешните мигранти, което е почти четворно повече от международните мигранти. Сред международните мигранти по-малко от 30% се придвижват от развиващи се към развити страни. Например само 3% от африканците живеят извън родната си страна. САЩ са домакин на близо 40 млн. международни мигранти – повече от всяка друга държава, въпреки че като дял от общото население Катар е с най-голям брой имигранти – повече от 4 от всеки 5 души са имигранти.

По данни на доклада емигриралите от България са 10,5%, като 68,3% са се преместили в Азия. За сравнение делът на емигрантите от страните от Централна и Източна Европа е 9,5, като 69,9% от тях са поели към Европа. Имигрантите в България са 104 100, което представлява 1,3% от общото население на страната, изтъква докладът.

През 2007 г. в България са изпратени 2,086 млрд. долара като финансови преводи към семействата на емигрантите. Средните суми от преводите на глава от населението за България са 273 долара, сравнено със средните 114 долара на човек за Централна и Източна Европа и ОНД.

Данните показват, че мигрантите от най-бедните държави имат увеличение на доходите си средно 15 пъти, удвояване на нивата на записаните в училище деца и близо 16 пъти намаляване на детската смъртност след преместване в развита държава. От всичките 370 млрд. долара, преведени от емигранти към родните им страни през 2007 г., повече от половината са постъпили към групата държави със средно ниво на човешко развитие срещу по-малко от 1% в страни с ниско ниво на човешко развитие.

В проучването се изтъква, че миграцията има потенциал да подобри живота на милиони хора из целия свят - на мигрантите, на приемните общности и на онези, които остават в родните страни. В доклада се изразява мнение, че масовото изселване на високо квалифицирани работници, което е голяма грижа на известен брой развиващи се страни, губещи своите професионалисти, е повече симптом, а не причина за провалящите се публични системи. Когато бъде интегрирана в по-широките национални стратегии за развитие, миграцията подпомага усилията да се намали бедността и да се увеличи социалното и икономическото развитие, твърди докладът.