Би могло и без Комисията за финансова надзор, заяви министърът на финансите Симеон Дянков пред журналисти в кулоарите на парламента, цитиран от БТА. Дянков каза още, че му харесва идеята за преструктуриране на надзора в държавата.
Изказването му беше в отговор на журналистически въпрос за неприемането от депутатите вчера на отчета за дейността на КФН за миналата година. Тогава Иван Костов от Синята коалиция обяви, че комисията в условията на криза не е свършила работата си, което е основание според него да се смени нейното ръководство.
В голяма част от европейските държави се говори за преструктуриране на надзора в държавата, като надзорните органи станат по-концентрирани, обясни финансовият министър. Ако това се случи у нас, не е ясно защо КФН е необходимо да съществува, каза Дянков.
Теоретично може да се мине към сливане на надзорните органи на банковите и на небанковите финансови институции, но такава реформа трябва да тръгне от парламента, допълни Дянков.
Какво е общото между КФН и БНБ?
КФН и БНБ имат няколко общи неща. Така например структурата им е сходна, а също и поднадзорните лица.
Структурата в БНБ е от управител и трима подуправители на управленията Емисионно, Банково и Банков надзор. В КФН има председател и трима заместник председатели на управленията Осигуряване, Застраховане и Инвестиционна дейност. Същинската власт и при двете институции е съсредоточена в подуправителите (съответно зам.-председателите).
Общите поднадзорни лица и при БНБ и при КФН са банките и инвестиционните посредници. Банките са поднадзорни на КФН като посредници, а повечето посредници са поднадзорни на КФН като финансови къщи, което им дава право да обменят валута. Пет от банките са публични дружества и са поднадзорни на КФН в това си качество.
Пенсионните фондове са основните депозанти в банките, банките пък застраховат кредитните си портфейли в застрахователите.
Банки, посредници, емитенти, застрахователи и пенсионни фондове заедно формират капиталовия пазар.
01:44 | 11.09.22 г.