Първанов отрече да е „за“ промяна на данъчната политика

Президентът Георги Първанов заяви, че и той, също както финансовия министър Симеон Дянков, не е съгласен с идеята за промяна на данъците по време на криза. Това е една от най-оспорваните тези в изготвения по поръчка на президента икономически доклад. Преди публикуването му се твърдеше, президентът е съгласен с тази теза.

Първанов подчерта, че е съгласен с Дянков и за това, че трябва да се поддържа балансиран бюджет и да има фискален резерв.

Струва си обаче да се обсъди и идеята в доклада за бюджетен дефицит, в случай че той е малък и контролиран, подчерта президентът. По думите му това би могло да е временна мярка за финансиране на здравеопазването и образованието.

Като антикризисни мерки президентът посочи повишаване на събираемостта в държавния бюджет и на ефективността при изразходване на средствата, като за целта трябва да се набележат няколко приоритетни области и цели.

Други такива мерки, според Първанов, са намаляване на регулаторните режими за бизнеса, особено на местно ниво, намаляване на бюрократичните процедури чрез въвеждане на т.нар. принцип на мълчаливо съгласие в работата между администрацията и бизнеса, ускоряване на работата на съдебната система при решаването на дела между бизнес субекти, намаляване на междуфирмените задължения, индексиране на работната заплата в държавния сектор през следващата година съобразно възможностите на бюджета, предприемане на мерки за стимулиране на потреблението.

Първанов подчерта, че държавата трябва да продължи да подпомага здравеопазването и образованието и в условията на криза средствата за тези сфери не трябва да се намаляват.

От своя страна бившият вицепремиер и настоящ евродепутат Ивайло Калфин заяви относно предложената промяна на данъчната политика, че тя по принцип не е антикризисна мярка и няма да повлияе за по-бързото ни излизане от кризата.

За излизането от кризата не трябва да се разчита прекалено много и на средствата от еврофондовете, заяви Калфин. Той посочи, че дори да се ускори тяхното усвояване през мандата на това правителство, те няма да са решаващи за излизането ни от кризата, както смятат някои икономисти.

По думите му развитието на икономиката ще се стимулира чрез влагане на повече средства в инфраструктура и енергийни проекти.

Относно предложението в доклада за сключване на споразумение с МВФ Калфин коментира, че според него това би могло да стане само в краен случай.

Той се съгласи с тезата на директора на БНБ Иван Искров и на Дянков, че централната банка няма как да въздейства върху падането на лихвите по заемите в страната, каквато е една от препоръките в доклада.

Като краткосрочни рискове за икономиката Калфин определи намалените приходи в държавния бюджет, безработицата, затрудненото връщане на кредитите от фирми и граждани. Той препоръча да не се извършва планираното намаляване на социалните осигуровки от следващата година с 2 процентни пункта.

Дефицитът по текущата сметка е обезпокоителен, въпреки че е по-малък от преди, тъй като заради спада си преките чуждестранни инвестиции не го покриват, заяви Калфин.