Расте оптимизмът на българите за краткосрочното развитие на икономиката

През пролетта и лятото на тази година оптимизмът на българите за краткосрочното развитие на икономиката бележи ръст спрямо кризисния януари, показват данни от изследването "Евробарометър 71", обявени днес.

Нивото на оптимистичните очаквания се е увеличило с 6% оттогава, а песимистичните прогнози са намалели с 14 на сто. Въпреки това очакванията на българите остават преобладаващо песимистични - 37 на сто са песимисти срещу 15 на сто оптимисти. Процентът оптимисти в България е приблизително два пъти по-малък от този в ЕС - 27 на сто.

Общо 14 на сто от анкетираните българи отговарят, че имат по-добри очаквания за финансовото положение на домакинството си в предстоящите 12 месеца, 53 на сто не очакват промяна, 26 на сто имат по-лоши очаквания, а 7 на сто отговарят, че не знаят.

Сред основните проблеми за българите днес са икономическата ситуация (за 51 на сто от анкетираните), безработицата (38 на сто), покачването на цените (30 на сто), престъпността (29 на сто), системата на здравеопазването (13 на сто) и пенсиите (11 на сто).

Изследването е стандартно издание на "Евробарометър", което се извършва по поръчка на ЕК и обхваща страните от ЕС плюс три страни, кандидатстващи за членство в съюза - Хърватия, Турция и Македония, и членовете на турската общност в Кипър.

Изследването е направено през юни, като са интервюирани 1023 български граждани.

Според 55 на сто от анкетираните българи опазването на околната среда ще се превърне в обществен приоритет до 2030 г., 24 на сто смятат, че основният приоритет ще е икономическата ситуация, 14 на сто посочват престъпността, 11 на сто - имиграцията, също 11 на сто - енергията, 8 на сто - безработицата, а по 7 на сто посочват здравната система и пенсиите.

Като цяло гражданите на ЕС оценяват много по-високо материалното положение на семействата си, отколкото българите. Най-високи оценки за финансовото положение на домакинствата са отчетени в Дания, Финландия, Холандия и Швеция, където близо 90 на сто от гражданите оценяват положително материалното положение на семейството си. С най-ниски оценки за възможностите на домакинските си бюджети са унгарците - 26 на сто дават положителни оценки за финансовия статус на домакинствата си при 73 на сто - негативни.

Според 49 на сто от българите, участвали в проучването, националната ни система за социални грижи е твърде скъпа за обществото, според 8 на сто тя осигурява достатъчно широк кръг от грижи и услуги, а според 3 на сто тя би могла да служи за пример на други страни. За 54 на сто от гражданите на 27-те страни на ЕС националната им система за социални грижи е твърде скъпа за обществото, 48 на сто смятат, че тя осигурява достатъчно широк кръг от грижи и услуги, а 46 на сто - че би могла да служи за пример на други страни.

Общо 60% от анкетираните българи имат положителна представа за ЕС, 29 на сто - неутрална, а 8 на сто - отрицателна. Средно 45 на сто от гражданите на страните от ЕС имат положителна представа за съюза, 36 на сто - неутрална, а 16 на сто - отрицателна.

Общо 63 на сто от българите посочват, че имат доверие в ЕС, 61 на сто - в Европейския парламент (ЕП), 52 на сто - в Европейската комисия (ЕК), 48 на сто - в Европейската централна банка. За сравнение 47 на сто от гражданите на страните от ЕС имат доверие в ЕС, 48 на сто - в ЕП, 44 на сто - в ЕК, също 44 на сто - в ЕЦБ.

Общо 51 на сто от българите, участвали в проучването, възприемат членството на страната ни в ЕС като нещо добро. Средното ниво на подкрепа в 27-те страни от ЕС е 53 на сто, като най-силна подкрепа за членството в съюза има сред жителите на Люксембург, Малта и Испания - над 70 на сто.

Според проучването 48 на сто от българите смятат, че България е спечелила от членството си в ЕС, 28 на сто - че не е спечелила, а 24 на сто отговарят, че не знаят.