България не се е обръщала към Международния валутен фонд (МВФ) за заем, който да й помогне да се справи с глобалната финансова криза, каза Тони Либек, регионалният представител на МВФ за България.
Изявлението на Либек идва, след като главният икономист на Raiffeisen Centrobank SA Петер Брезиншек и Тимъти Аш от Royal Bank of Scotland Group Plc посочиха, че страната ни е на ръба да поиска спасителна помощ.
Това е поредният път, в който от фонда заявяват, че не търсим финансова подкрепа, като сред последните изказвания в тази посока бе отново коментар на Либек, направен на 29 април.
„Не ми е известно за неформални преговори за споразумение за заем с България“, каза Либек в понеделник, цитиран от Bloomberg. „Не сме получавали искане от страна на правителството.“
Източноевропейските икономики се огъват под натиска на кризата, която засегна сериозно техния износ и понижи инвестициите и кредитирането. България, най-бедната членка на ЕС, с БВП на глава от населението с 37% от средното за блока, бе засегната от понижено производство и съкращения на работни места, тъй като компаниите са изправени пред свиващи се пазари, пише изданието.
Министър-председателят Сергей Станишев и представители на централната банка опровергаха твърдения, че страната се нуждае от помощ, подобно на тази, която бе отпусната на Сърбия, Румъния, Унгария, Украйна и Латвия, като казаха, че резервите от 16 млрд. долара са достатъчни, за да подкрепят банките и фиксирания курс на лева към еврото в случай на криза.
„Много скоро“
По-рано днес Брезиншек бе казал, че се водят неформални преговори за осигуряването на помощ за България от МВФ и ЕС след встъпването в длъжност на новото правителство след парламентарните избори на 5 юли. На 23 юни Аш коментира, че очаква България да „чука на вратата“ на МВФ „много скоро“.
Информацията на Raiffeisen е учудваща, каза Либек. „Това е правителствено решение. Когато получим молба за кредит, ще я разгледаме.“
По-рано този месец кметът на София Бойко Борисов, който е кандидат да оглави правителството след изборите, каза, че планира да подпише споразумение за финансиране с МВФ, за да гарантира финансовата стабилност на страната.
Около 160 компании от текстилната и строителната промишленост, както и от сектора на услугите и търговията на дребно в България прекратиха бизнес след началото на кризата.
Топящи се резерви
Дефицитът по текущата сметка, нарастващият дълг на частния сектор в чуждестранна валута, понижаващите се приходи в бюджета и спадът в инвестициите ще стопят резервите на страната и ще подложат лева под натиск, казват чуждите анализатори.
От МВФ се очаква да ревизират прогнозите си за БВП на България през септември от 3,5% спад, които бяха посочени на 22 април, казва Либек. През първото тримесечие икономиката на страната се сви с 3,5%, което бе първото й понижение за последните 11 години.
България замрази заплатите на около 400 хил. държавни служители, сред които лекари, учители и административни работници, което имаше за цел да компенсира спада на приходите в бюджета от 6%. Либек определя това като "стъпка в правилната посока“. През април от МВФ бяха призовали правителството да ограничи разходите с 20%.