Минимален осигурителен доход на самоосигуряващите се от 450 лв. иска БСК

Увеличение на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 260 лв. на 450 лв. е едно от предложенията на Българската стопанска камара (БСК), относно бъдещи промени в пенсионното и социално осигуряване в България, съобщиха от БСК. Като се има предвид, че самоосигуряващите се лица са около 300 000 души, то с посоченото увеличение допълнителните средства във фонд „Пенсии” на Държавно обществено осигуряване (ДОО) ще са в размер на 300 млн. лв., са изчислили от Стопанската камара.

Според БСК размерът на осигурителните плащания на земеделските стопани би трябвало да достигне размера на вноската за минималната работна заплата, катo полагащите се осигурителни вноски се прихващат от получаваната от стопаните субсидия и се внасят централизирано в Националната агенция за приходите (НАП).

Да се осигури равнопоставеност между държавата (като работодател) и останалите работодатели, като държавата стане солидарен осигурител на държавните служители, кадровите военнослужещи, служителите на МВР и и на правораздавателната система, гласи друго предложение на БСК. За целта би трябвало държавата да внася за осигуряваните от нея лица пълния размер на полагащата се осигурителна вноска, като тези средства – около 250 млн. лв., да се приспадат от субсидията, която се предоставя на Националния осигурителен институт (НОИ) от Държавния бюджет за изплащане на пенсии.

Да се ускори въвеждането на единно платежно нареждане за работодателите при плащане на осигурителни вноски, предлага още БСК, като ефектът от него е около 100 млн. лв. годишно, оставащи в работодателите.

Стопанската камара смята за целесъобразно да се намали за две години осигурителната вноска за универсалните пенсионни фондове от 5% на 2%. През този период средствата в резултат от намалението на тези вноски да остават на разположение на тези фирми, които предходните три месеца не са намалили числеността на персонала с повече от 2%, не са намалили обема на месечната осигурителна вноска и нямат просрочени задължения към ДОО. По този начин на разположение на бизнеса могат да останат до 300 млн. лв., които могат да се ползват за нови инвестиции, нови производства или разкриване на нови работните места, сочат изчисленията на БСК.

А с цел ограничаване на „сивия” сектор Стопанската камара предлага обезщетенията за безработица да се изплащат само ако безработните се разписват за присъствие ежедневно (в Бюрата по труда или при кметовете на населените места) в различни часове. Същевременно би могло да се разширят контролните функции на НАП по контрола върху социалните плащания.

Като цяло, в резултат на тези и някои други промени и мерки в областта на пенсионното и социално осигуряване, би могло да се осигури допълнителен приход към социалните фондове на ДОО в размер не по-малко от 800 млн. лв., е заключението на експертите на БСК.