Комисията за финансов надзор (КФН) даде становище по повод питането на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) относно искането на КФН за списък (Име и ЕГН) на клиентите на посредници и управляващи дружества, имащи покупки за над 100 000 лв. в последните пет години.
КФН изтъква законовите си правомощия да изисква информация от поднадзорните си лица. Публикуваме аргументацията на Комсиията за финансов надзор:
1. КФН осъществява държавния надзор по приложението на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Съобразно своите функции КФН се стреми да постигне целите си предвидени в чл. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), а именно стабилност и прозрачност на финансовите пазари.
2.При осъществяване на правомощията си КФН и зам.-председателят на КФН имат право да установяват притежаваните от инвестиционните посредници и управляващи дружества парични средства, материални ценности, включително и ценни книжа. Особено важно е да се подчертае, че КФН и зам.-председателят имат право да проверяват търговски и други документи, отразяващи извършените сделки. Тези правомощия са изрично законово уредени в чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗКФН. От особено значение е, че искането на информация не е презумпция за извършено нарушение от инвестиционен посредник, управляващо дружество или друго лице, което е под надзора на КФН.
3.Специално законово правомощие на служителите на администрацията на КФН е да извършват проверки в поднадзорни лица, установено в чл. 19, ал. 1 от ЗКФН. Проверките могат да бъдат извършени както на място при инвестиционния посредник или управляващото дружество, така и в сградата на КФН (по документи, предоставени от същите тези поднадзорни лица). Една от целите на проверките е превантивна, т.е. предотвратяване на закононарушения. Специално внимание следва да се обърне на задължението на поднадзорните лица (вкл. инвестиционни посредници и управляващи дружества) да предоставят всички документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката. Задължение, произтичащо от изричен законов текст на чл. 19, ал. 5, т. 4 и 5 от ЗКФН.
Във връзка със запазването на информацията, която КФН е получила при изпълнението на своите функции, трябва да се вземе под внимание следното:
1.С оглед на факта, че разгласяването на получената информация би могло да увреди или застраши търговския интерес на поднадзорните лица (в конкретния случай управляващи дружества и инвестиционни посредници), то тази информация представлява професионална тайна. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗКФН изрично забранява на членовете на КФН и нейните служители да разгласяват информация, която е професионална тайна.
2.Разкриването на професионална тайна е допустимо и детайлно уредено в чл. 25 от ЗКФН. Съгласно цитирания член от закона, информация може да бъде разкривана пред органите за банков надзор и Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени със съвместни инструкции, доколкото това е необходимо за изпълнение на функциите им. Разкриване на информация може да се направи и пред съд, прокуратура и други държавни органи.
3.Бихме желали да посочим, че КФН има възможност по своя инициатива да класифицира всяка създадена или получена информация като „служебна тайна” по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, което се явява допълнителна гаранция за сигурността на информацията и дава пълна и точна картина за обработването, съхраняването и достъпа до тази информация.
По отношение на задължението на инвестиционни посредници и управляващи дружества да опазват търговската тайна на своите клиенти и техния търговски престиж, трябва да се отчита че:
Наличностите и операциите по сметки за финансови инструменти и пари на клиенти представляват инвестиционна тайна, но съгласно чл. 35, ал. 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционните посредници и управляващи дружества са длъжни да разкрият тази информация пред КФН за целите на контролната й дейност. Както беше посочено по-горе проверки могат да се извършват и в сградата на КФН по документи, представени от поднадзорните лица на Комисията. КФН има право да получава информация и за упражняването на правомощията й не е необходимо съгласие на клиент или съдебно решение, защото правомощието й произтича директно от нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗПФИ. Следва да се има предвид, че нарочна заповед за документални проверки е издадена от зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
От особено значение е да се разбере, че задължението за опазване на търговската тайна на клиентите на инвестиционни посредници и управляващи дружества не влиза в противоречие и не може да се използва като основание за отказ да се изпълни друго законово задължение, а именно да се окаже съдействие на КФН в надзорната й дейност. Това е така, защото изискването, предоставянето и съхранението на информацията от КФН по реда предвиден в ЗКФН и ЗПФИ гарантира запазването на търговската тайна на клиентите и техния търговски престиж.
В заключение, държим да подчертаем, че в своята практика КФН никога не е изисквала информация и документи от поднадзорни лица без причина и самоцелно, а тъкмо напротив, информация е изисквана винаги в съответствие със законовите правомощия на КФН и за постигане на целите изброени в чл. 11 от ЗКФН.І. Във връзка със законовите правомощия на Комисията за финансов надзор (КФН) да изисква информация от поднадзорните си лица бихме желали да посочим, че:
1. КФН осъществява държавния надзор по приложението на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Съобразно своите функции КФН се стреми да постигне целите си предвидени в чл. 11 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), а именно стабилност и прозрачност на финансовите пазари.
2.При осъществяване на правомощията си КФН и зам.-председателят на КФН имат право да установяват притежаваните от инвестиционните посредници и управляващи дружества парични средства, материални ценности, включително и ценни книжа. Особено важно е да се подчертае, че КФН и зам.-председателят имат право да проверяват търговски и други документи, отразяващи извършените сделки. Тези правомощия са изрично законово уредени в чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗКФН. От особено значение е, че искането на информация не е презумпция за извършено нарушение от инвестиционен посредник, управляващо дружество или друго лице, което е под надзора на КФН.
3.Специално законово правомощие на служителите на администрацията на КФН е да извършват проверки в поднадзорни лица, установено в чл. 19, ал. 1 от ЗКФН. Проверките могат да бъдат извършени както на място при инвестиционния посредник или управляващото дружество, така и в сградата на КФН (по документи, предоставени от същите тези поднадзорни лица). Една от целите на проверките е превантивна, т.е. предотвратяване на закононарушения. Специално внимание следва да се обърне на задължението на поднадзорните лица (вкл. инвестиционни посредници и управляващи дружества) да предоставят всички документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката. Задължение, произтичащо от изричен законов текст на чл. 19, ал. 5, т. 4 и 5 от ЗКФН.
Във връзка със запазването на информацията, която КФН е получила при изпълнението на своите функции, трябва да се вземе под внимание следното:
1.С оглед на факта, че разгласяването на получената информация би могло да увреди или застраши търговския интерес на поднадзорните лица (в конкретния случай управляващи дружества и инвестиционни посредници), то тази информация представлява професионална тайна. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗКФН изрично забранява на членовете на КФН и нейните служители да разгласяват информация, която е професионална тайна.
2.Разкриването на професионална тайна е допустимо и детайлно уредено в чл. 25 от ЗКФН. Съгласно цитирания член от закона, информация може да бъде разкривана пред органите за банков надзор и Държавна агенция "Национална сигурност" при условия и по ред, определени със съвместни инструкции, доколкото това е необходимо за изпълнение на функциите им. Разкриване на информация може да се направи и пред съд, прокуратура и други държавни органи.
3.Бихме желали да посочим, че КФН има възможност по своя инициатива да класифицира всяка създадена или получена информация като „служебна тайна” по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, което се явява допълнителна гаранция за сигурността на информацията и дава пълна и точна картина за обработването, съхраняването и достъпа до тази информация.
По отношение на задължението на инвестиционни посредници и управляващи дружества да опазват търговската тайна на своите клиенти и техния търговски престиж, трябва да се отчита че:
Наличностите и операциите по сметки за финансови инструменти и пари на клиенти представляват инвестиционна тайна, но съгласно чл. 35, ал. 5 от Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционните посредници и управляващи дружества са длъжни да разкрият тази информация пред КФН за целите на контролната й дейност. Както беше посочено по-горе проверки могат да се извършват и в сградата на КФН по документи, представени от поднадзорните лица на Комисията. КФН има право да получава информация и за упражняването на правомощията й не е необходимо съгласие на клиент или съдебно решение, защото правомощието й произтича директно от нормата на чл. 35, ал. 5 от ЗПФИ. Следва да се има предвид, че нарочна заповед за документални проверки е издадена от зам.-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”.
От особено значение е да се разбере, че задължението за опазване на търговската тайна на клиентите на инвестиционни посредници и управляващи дружества не влиза в противоречие и не може да се използва като основание за отказ да се изпълни друго законово задължение, а именно да се окаже съдействие на КФН в надзорната й дейност. Това е така, защото изискването, предоставянето и съхранението на информацията от КФН по реда предвиден в ЗКФН и ЗПФИ гарантира запазването на търговската тайна на клиентите и техния търговски престиж.
В заключение, държим да подчертаем, че в своята практика КФН никога не е изисквала информация и документи от поднадзорни лица без причина и самоцелно, а тъкмо напротив, информация е изисквана винаги в съответствие със законовите правомощия на КФН и за постигане на целите изброени в чл. 11 от ЗКФН.
07:07 | 14.09.22 г.