Националната спортна академия е висшето училище с най-висока средна брутна работна заплата за 2008 г. - 1347,3 лв., която се получава от 432-ма работещи в НСА. Това се посочва в анализ на синдиката „Висше образование и наука“ при КНСБ, представен от председателя на организацията Лиляна Вълчева.
Данните бяха съобщени на форум, посветен на проблемите на висшето образование и науката. Заедно със спортната академия, още осем висши училища имат средни брутни работни заплати над 900 лева за 2008 г. Анализът подрежда висшите училища по професионални направления, по най-високи заплати, както и по най-висок ръст на възнагражденията за изминалата година.
На второ място след спортната академия е Икономическият университет във Варна със средна брутна работна заплата от 1239,25 лв. На трето място е Университета за национално и световно стопанство в София с 1062,5 лв., следван от Медицинския университет във Варна с 1003,66 лв. Петото място е за Националната художествена академия, в която средната брутна работна заплата за 2008 г. е 988,3 лв.
Югозападният университет е на шесто място в анализа със заплата от 950,58 лв., а на седмо е Софийският университет с 925,08 лв., следван от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с 924,08 лв. На следващо място е Техническият университет в София с 908,08 лв.
В категорията със средни работни заплати от 865 до 764 лв. за 2008 г. са 11 висши училища, като заплатата от 865 лв. е в Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов.
С най-ниски заплати за изминалата година са 13 висши училища, в които възнагражденията са от 749 до 587 лв. Колежът по телекомуникации и пощи в София е висшето училище с най-ниска средна работна заплата за 2008 г.
В БАН през 2008 г. заплатите са били от 538 до 634 лв., сочи анализът на синдиката.
Според него с най-голям ръст на заплатите през 2008 г. спрямо 2007 г. е Софийският университет, в който възнагражденията са се увеличили с 44 на сто. Най-нисък е ръстът на увеличение на заплатите в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - само с 8,6 на сто.
За 2009 г. държавната субсидия за висшите училища е увеличена средно с 20,8 на сто, припомни Лиляна Вълчева, цитирана от БТА.
Председателят на КНСБ Желязко Христов съобщи на форума, че 73 на сто от служителите във висшето образование са над 45 години, а само 12 на сто от тях са под 25-годишна възраст. Средната възраст на новоизбраните доценти е 48 години, а на професорите - 58 години, допълни той.
14:09 | 14.09.22 г.