България изглежда е готова за "меко кацане" на икономиката си тази година, твърдят експерти пред АФП, които изпращат сигнали за стабилност в контраст с дълбоката криза в повечето икономики в Източна и Западна Европа.
България устоява по различни начини. Тя е най-бедният член на Европейския съюз, но БВП се увеличи повече от средното през последните години. Последиците от глобалната криза със сигурност се чувстват - растежът намаля наполовина, от 7,0% през първото тримесечие на миналата година до 3,6% през последното тримесечие на м. г.
Правителството заложи в бюджета си за тази година ръст от 4,7%, който все още е висок в сравнение с тенденцията към навлизане в рецесия на много страни в Европа. Но други не са така оптимистично натроени: Международният валутен фонд предвижда растеж от около 2,0%, а анализатори прогнозират ръст от 0 до 2,0%.
Според анализатора от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев охлаждането на икономиката "може да бъде здравословно". Увеличаването на кредитите, които през 2007 г. нараснаха с 60%, миналата година намаля наполовина до по-разумните 30%.
Но за разлика от положението в страни като Унгария, отпускането на кредити не беше спряно напълно. "Банките все още са предпазливи при предоставянето на кредити, а междубанковият кредитен пазар остава сравнително ликвиден", отбелязва Ганев. Изпълнителният директор на "Сосиете Женерал Експресбанк" Филип Лам заяви, че увеличаването на кредитите с 60 и повече процента не е уместно. "Кразита е тук и това се знае", заявява той. Но България "се насочва към добро меко кацане", допълва Лам. Признава се, че България е научила уроците от най-голямата финасова и банкова криза в страната през 1996-1997 г., когато фалираха 14 банки.
Страната въведе валутен борд под егидата на Международния валутен фонд, като привърза лева за германската марка, а след това за еврото при фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро. Това помогна на страната да се защити от срив на валутата й, а за потребителите щеше да бъде ужасяващо да връщат получените заеми в евро. Освен че привързва лева за еврото, валутният борд диктува валутната политика на страната и задължава централната банка да поддържа достатъчни резерви в чуждестранна валута, за да покрива парите в обращение. Освен това правителството е задължено да предвижда излишък в годишния бюджет.
В края на миналата година българска централна банка БНБ имаше резерви в чужда валута от 12,7 милиарда евро (16,16 милиарда долара) и правителството приключи годината с обещания бюджетен излишък от 3,0% от БВП. Това контрастира със състоянието на публичните финанси в редица страни от еврозоната, които имат по-големи от допустимото дефицити. Въпреки това, европейски икономист в София счита, че бюджетният излишък не е бил използван по най-добрия начин.
"Това е контрапродуктивно, защото лявоцентристкото правителство го използва за финансиране на мерки в социалната област преди изборите през юли, а не за да създава богатство", съобщи икономистът, пожелал да остане анонимен. За да защити икономиката от кризата, правителството планира да инвестира около 15 милиарда лева (7,5 милиарда евро) в инфраструктурни проекти и увеличаване на пенсиите и заплатите. Но балансът по текущата сметка на България показва увеличаване на дефицита от 24,3% от БВП, което отразява голямото търсене от потребителите на вносни продукти. И преките чужди инвестиции, които възлизат на около една пета от БВП през последните години, което повече или по-малко покриваше дефицита по текущата сметка, значително намаляха.
В момента банките водят ожесточена конкуренция за привличане на депозити, като предлагат годишна лихва от 8,0%. "България обаче не е далечен рай", заявява Лам от Сосиете Женерал Експресбанк. Бившият заместник финансов министър Стамен Тасев заявява, че значителната сива икономика, която се равнява на около една трета от БВП, поставя допълнителни препятствия през чуждестранните инвестиции. "Това е благодатна почва за корупция", заяви той, като даде за пример най-вече строителството. Корупцията е широко разпространена в България и ЕС замрази повече от 800 милиона евро миналата година.
17:07 | 23.08.22 г.