Жилищният кредитен портфейл се сви с 0,06% - първи спад от 12 години

Първи спад на общия размер на жилищните ипотечни кредити за последните 12 години показва статистиката на БНБ през януари. Портфейлът от жилищни кредити е намалял с 0,06% спрямо декември до 7,74 млрд. лв. към края на първия месец от новата година, което е първо понижение на месечна база от април 1997 г. 

На годишна база портфейлът нараства с 35% - в резултат от бързото нарастване в началото на последния 12-месечен период.

През януари 2009 г. новоотпуснатите жилищни ипотечни кредити са били по-малко от погасените ипотечни кредити.

Редовните жилищни ипотечни кредити намаляват с 0,4% до 7,53 млрд. лв. през януари. Лошите и преструктурирани жилищни ипотечни кредити се увеличават през януари с 13,4% до 214,7 млн. лв.

Като цяло паричната статистика на БНБ за януари показва, че вътрешният кредит за месеца намалява до 44,36 млрд. лв., или с 0,38% по-малко спрямо края на декември 2008 г. Това е първото намаление на месечна база от август 2006 г., или от две години и половина. Основна причина са увеличените задължения към държавния сектор.

На годишна база обаче вътрешният кредит нараства с 30,4%.

„Това, което ми прави впечатление в паричната статистика, е ясният тренд за намаляване на темпа на растеж на жилищните кредити, започнал преди година и половина“, коментира за Investor.bg Красен Йотов, експерт от Индъстри Уоч. „Очаквам темпът да продължи да се забавя до 10-15% годишен ръст“. За сравнение, този ръст за миналата година бе 38%, а за 2007 - 64 на сто.

„Очаквам все пак да има нарастване. България е една от малкото страни в Европа, където има ръст на кредитирането. В последните месеци се увеличава продаването на кредити в чужбина, тоест изнасянето на кредити извън балансите на банките и подобряване на отчетите им. Общият вътрешен кредит в това число за правителствения сектор има значение от статистическа гледна точка, но важните са данните за частния сектор. Положителен факт от януари е увеличението на нетните чуждестранни активи на банките, след като в предходните месеци бяха силно отрицателни“, уточни Йотов.

Като цяло вътрешният кредит към недържавния сектор се увеличава с 0,4% до 49,9 млрд. лв. Като част от вътрешния кредит, кредитът към нефинансовите предприятия се увеличава с 0,8% на месечна база до 30,9 млрд. лв. в края на януари. Всички видове кредити към домакинствата намаляват с 0,2% до 18,06 млрд. лв. в края на януари 2009 г., спрямо края на декември 2008 г. С 2% до 0,94 млрд. лв. намалява вътрешният кредит към финансови предприятия.

Кредитите към държавния сектор пък намаляват със 7,1% до минус 5,5 млрд. лв., което означава, че задълженията на частния сектор към държавата се увеличават. Това е и основата причина за общото отчетено намаляването на вътрешния кредит.

С 6,15% до 18,65 млрд. лв. намалява паричният агрегат М1 към края на януари, спрямо края на декември, показва още паричната статистика на БНБ. На годишна база намалението им е с 6,2%.

Паричният агрегат М2 намалява с 1,57% през януари на месечна база до 44,97 млрд. лв., широките пари (М3) се понижават с 1,65% спрямо декември и в края на януари са за 45,02 млрд. лв. На годишна база увеличението им е с 8,3%. На месечна база широките пари са отчитали намаление и през септември, октомври и ноември 2008 г. Широките пари намаляват на месечна база и в последните няколко години. През януари 2007 г. намалението е 1,13% на месечна база, а през януари 2006 г. - 0,88% на месечна база.

С 0,48% до 14 млрд. лв. се увеличават нетните чуждестранни активи през януари, след намаленията в последните месеци на 2008 г., сочат данните на БНБ.

Нетните чуждестранни активи са разлика между брутните чуждестранни активи и пасиви на сектор ПФИ (парично-финансови институции). Брутните чуждестранни активи са представени по инструменти и включват международните валутни резерви на страната и други чуждестранни активи на БНБ и другите ПФИ. Брутните чуждестранни пасиви отразяват задълженията на ПФИ към външния сектор.

Агрегат М1 (тесни пари) включва най-бързо ликвидните инструменти, използвани за разплащане (пари извън банките и овърнайт депозити в левове и чуждестранна валута). Квазипарите и паричният агрегат М1 съставят паричния агрегат М2. Квазипарите се състоят от депозити с договорен матуритет до 2 г. и депозити, платими след предизвестие до 3 месеца. Паричният агрегат М3 се формира от паричния агрегат М2 и по-ниско ликвидни финансови инструменти - издадени дългови ценни книжа до 2 г. и репо-сделки.