Една трета от фирмите у нас вече въвеждат иновации всяка година

За периода 2006-2008 г. общият брой на предприятията, които осъществяват иновации в България, се е увеличил с между 3 и 9 процентни пункта, показва Индексът на иновативност на българските предприятия, представен от Фондация “Приложни изследвания и комуникации”.

Индексът оценява иновативността на предприятията по две групи фактори: степен на новост на иновацията (дали е нова само за предприятието, за страната/пазара или международно) и типа иновации, използвани от предприятията (продуктови, процесни, организационни и/или маркетингови).

Данните от индекса сочат, че вече се е формирал слой от около една трета от фирмите (29-34%), които иновират всяка година, като при 90% от тях бюджетът за иновации не намалява, а половината са го увеличили през 2008 г. спрямо 2007 г. Около 7 до 10% от предприятията иновират спорадично.

Иновационната активност на българските предприятия зависи от редица вътрешни и външни фактори като характеристики на пазара, на който те работят, притежаване на международно признати стандарти, прилагане на принципите на стратегическото позициониране и характеристики на внедрените в предприятието ИТ системи.

Средният индекс на иновативност на предприятията, работещи предимно на международни пазари, е три пъти по-висок в сравнение с работещите само на местни пазари и два пъти по-висок в сравнение с регионалните пазари.

Средната иновативност на българските предприятия, чийто хоризонт на планиране е 3 години, е с 50% по-висока в сравнение с предприятията с хоризонт до 1 година. Предприятията, които планират дългосрочно, обикновено предусещат и налагат микротрендове.

Напредъкът в икономиката на страната обаче не се трансформира в по-добър иновационен потенциал. Иновационната система на България страда от недостиг на критична маса - изследователската и образователната инфраструктура остават фрагментарни, което води до разпиляване на изследователски потенциал. Бизнесът e слабо въвлечен в иновационния процес, а взаимодействието в рамките на иновационната система е неефективно.

Снижаващо се качество на образователните услуги и деквалификацията изправят България пред сериозни дългосрочни демографски, икономически и социални предизвикателства. Данните за участието в продължаващо обучение класират България на последно място в Европа с огромно изоставане спрямо по-голяма част от страните членки и кандидатки за членство. За 2006 г. делът на населението във възрастовата група 25-64 години, участвало във формално или неформално обучение, е 1,3% при средно равнище за ЕС-27 от 9,6%.

Сред проблемите са още недостатъчният брой на заетите с изследователска и развойна дейност и неефективна структура по отношение на секторната заетост и фактът, че почти 60% от персонала, ангажиран с осъществяването на научна и изследователска дейност, е в държавния сектор. Освен това за повечето европейски държави е характерно относително по-силното присъствие на млади хора в областта на науката и технологиите в сравнение със заетите в останалите сфери на икономическа активност. Изключение правят пет страни, между които и България, заедно с Хърватия, Румъния, Италия и Словакия.

Инвестициите в изследователска и иновационна дейност относително намаляват - за периода 1998-2007 г. разходите за научно-изследователска и развойна дейност в ЕС-27 са нараснали с 2,2%, а в България са намалели с почти 16%.

От Фондация “Приложни изследвания и комуникации” посочват, че за ефективното използване на потенциала на иновационната система, България има нужда от интегрирана национална стратегия за научно, технологично и иновационно развитие, от създаването на силна структура в лицето на специално министерство или агенция за наука, технологично развитие и иновации на пряко подчинение на министър-председателя, както и от установяване на трайно и ефективно взаимодействие между различните субекти на националната иновационна система.