Принципно договореният на правителствено ниво природен газ от Азербайджан за България в обем 1 млрд. куб. м годишно на практика най-рано би могъл да стигне до страната ни през лятото на 2010 г., коментираха за Investor.bg експерти от бранша. В момента, а и в близките месеци няма никаква физическа възможност въпросният газ да стигне до България. През последните години страната ни потребява годишно около 3,5 млрд. куб. м газ.
Синьото гориво от Азербайджан може да стигне по съществуващия газопровод до Турция и Гърция, а оттам трябва да се построи междусистемна връзка от едната или от двете държави до България, която от Гърция (Комотини) например е около 100 км. Като се имат предвид отчуждителните процедури по трасето на бъдещия газопровод, а също процедурите по избор на изпълнител, то по предварителни оценки, реално азербайджански газ може да стигне до България следващото лято, а и по-късно, смятат експертите. Само при изключително ускорено строителство и административни процедури (което едва ли ще стане), срокът за изпълнение на проекта би могъл да се сведе до около една година.
От друга страна, разговорите за цените на газа с Азербайджан и твърдите уговорки за закупуване на посочените 1 млрд. куб. м годишно, започващи в близките дни, не са преждевременни, смятат запознати, защото възможностите за доставки на газ от азиатската страна не са особено големи. И по тази причина, ако газът не е договорен предварително, при завършване на отклонението на газопровода до България, може да се окаже, че въпросните количества вече са договорени с други страни потребители.
Има и един допълнителен вариант да получаваме по-рано газ от Азербайджан, но той е само търговски и представлява вид суапова сделка с Русия, което по мнения на запознати е трудно постижимо. Този вариант в общи линии се състои в това България да се уговори с Русия да получава допълнително над договореното количество газ, за сметка на по-малък транзит от Русия за Турция, а тя пък да получава неполучените доставки от Русия от Азербайджан.
При посочения случай обаче няма диверсификация нито на източника, нито на трасето за доставка на гориво, към което напоследък усилено се стреми както ЕС, така и България.
За да не попадне в подобна на наскоро приключилата критична ситуация със спрените газови доставки, България трябва (освен реализацията на междусистемните връзки с Гърция и Турция) не само да модернизира газохранилището в Чирен, но и да построи ново на мястото на почти изчерпалото се находище в Галата, смятат от бранша.
Би трябвало също да започне реализацията на проекта за съвместно с Гърция газохранилище на втечнен газ, например в района на Александруполис. Подобни газохранилища се строят задължително до пристанища и са по скъпи от останалите, но пък осигуряват голяма независимост на доставчиците, тъй като по море със специални кораби може да се доставя втечнен газ от различни страни.
07:53 | 03.09.22 г.