Сривът на борсата забави ръста в богатството на домакинствата

Ръстът на финансовото богатство на домакинствата в България се забавя до 16% годишно към края на третото тримесечие спрямо 23% за предходното тримесечие, показва изследване на Industry Watch.

„Съвкупното финансово богатство на българските домакинства към края на месец септември възлиза на 33,5 млрд. лв. Нетното богатство, което изключва задълженията, е в размер на 23,3 млрд. лв. Вследствие изпреварващия ръст на кредитите, темповете на растеж на нетното финансово богатство се забавят до 10% годишно”, заяви икономистът на Industry Watch Красимир Йотов на пресконференция днес.

„Тенденцията на забавяне съвпада със срива на фондовата борса и е повлияна основно от свиването на преките инвестиции в акции и във взаимни фондове. Делът на инвестициите в акции в общите спестявания на домакинствата пада до 2,4% към края на третото тримесечие в сравнение с 5,6% в началото на 2008 г. Делът на спестяванията във взаимни фондове пада от 1,9% към края на декември 2007 г. на 0,9% към 30 септември 2008 г. При пенсионните фондове свиването на спестяванията за същия период е по-слабо – от 7,4% на 7,1%, тъй като в този сегмент има ограничения за тегленето, както и по-консервативни методи на инвестиране”, коментира още Йотов.

Изследването показва още, че депозитите остават основната форма на спестяване на българските домакинства. Ръстът им е с 28% на годишна база. Част от депозитната експанзия се дължи на новосъздадено богатство, а друга – на пренасочване на финансов ресурс. Делът на депозитите в спестяванията е 88,3%. За сравнение, в страните от еврозоната той е едва 34 на сто.

Българските домакинства държат едва 12% от спестяванията си в спекулативни инструменти, показва още изследването. В сравнение с еврозоната инвестициите в акции на домакинствата у нас са 7 пъти по-малко, 10 пъти по-малко са тези във взаимни схеми и 3 пъти по-малко - в пенсионни фондове и животозастрахователни продукти.

„Консервативният модел на спестяване ограничава потенциалните загуби на българските домакинства, дори и при евентуално задълбочаване на финансовата криза”, коментира Красимир Йотов.

Стойността на жилищата в основните областни градове, която също се включва в изчислението на богатството на домакинствата, достига 76 млрд. евро към края на третото тримесечие, показва още изследването. Така общото богатство, което включва финансовите и реалните активи, достига 181 млрд. лв.

„Основният риск, който българските домакинства виждат за своето икономическо положение, е от загуба на трудови договори. Такъв е основният риск за 46% от домакинствата. Увеличението на лихвените проценти по кредитите е отчетено като основен риск от 18%, спад в цените на акциите – от 4%, спад в цените на жилищата – 5%, и спад в наемите на жилища, магазини и офиси – от 5% от анкетираните”, коментира Лъчезар Богданов, управляващ сътрудник в Industry Watch, цитирайки резултатите от експресно социологическо проучване.

„По-голямата част от анкетираните нямат затруднения с обслужването на текущите си задължения, а в групите с по-високи доходи част от хората заявяват, че не биха имали проблеми и с обслужването на нови кредити”, каза още Богданов.

Той коментира, че между лицата с доход над 800 лв. и тези с доход между 500 и 800 лв. се наблюдават някои съществени разлики в мотивите за спестяванията. Групите с доход под 500 лв. на месец като цяло не са склонни към спестявания. Спестяванията за осигуряване на образованието на децата, за покупката на имоти, както и за по-луксозно бъдещо потребление са със значително по-висок дял в групите с по-високи доходи. От друга страна, осигуряването на средства за непредвидени обстоятелства и защитата от евентуални бъдещи проблеми са основен мотив за спестяване на хората с доходи от 500 до 800 лв. „Тези данни до голяма степен не са изненадващи и просто потвърждават една логична и разумна нагласа у българските домакинства”, каза Лъчезар Богданов.

Според Димитър Чобанов, главен икономист на Института за пазарна икономика, наблюдаващата се в последните седмици агресивна политика на търговските банки по привличане на депозити и същевременно засилената предпазливост при отпускане на кредити ще внесе повече разум в икономическите решения на пазарните участници.

„Що се отнася до населението, все повече хора се опасяват от това да загубят своята работа и основните си източници на доходи. Това означава, че те ще бъдат по-предпазливи в своето потребление. Допреди няколко месеца по-скоро бе изразен стремежът да се потребява повече и да се теглят кредити. Обръщането на тази тенденция може да доведе до понижаване на задлъжнялостта на домакинствата, но повишенията на лихвите, от друга страна, могат да предизвикат проблеми при обслужването на някои кредити, особено в групите с по-ниски доходи”, коментира Чобанов.

„Все пак може да се каже, че финансовият сектор ще бъде предпазлив. Бордът ограничава подкрепата от страна на държавата за банковия сектор. Банките у нас са свикнали „да се оправят сами” и да разчитат на пазара при нужда от ликвидност. Държавата трябва да остави банките на пазарната дисциплина и да не предприема действия, които да увеличават прекалено много държавните гаранции”, заяви още Чобанов.