Санкцията при картелиране ще е процент от годишния оборот на нарушителите

Размерът на санкциите при нарушаване на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) ще бъде процент от целия оборот на предприятието-нарушител за предходната финансова година. Това предвижда приетият днес от правителството проект на Закон за защита на конкуренцията.

Предвидена е възможност за освобождаване от имуществена санкция или намаляването й за предприятия, които доброволно сътрудничат на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за разкриване и доказване на картели. Редът и условията за освобождаване от глоби ще се определят с програма, приета от комисията.

Увеличава се прагът, над който участниците в концентрации са задължени да уведомят КЗК. Сега той е 15 млн. лв., а с новия закон ще стане 25 млн. лв. Промяната е съобразена с мащаба на пазара и размера на икономическите оператори, осъществяващи дейност у нас.

Въвежда се и втори кумулативен критерий – оборот на всяко едно от поне две от предприятията-участници в концентрацията или оборот на предприятието-обект на придобиване на територията на България през предходната финансова година.

Уведомленията ще са задължителни за концентрации, които имат връзка с българския пазар и могат да окажат въздействие върху него. Предлаганият праг за втория критерий е 3 млн. лв. Предварителното уведомяване за концентрация ще става след сключването на договора, публичното оповестяване на търга или придобиването на контрол, но преди предприемането на реални действия по изпълнение на сделката, пише още в проекта.

Новият закон не съдържа оборима презумпция за господстващо положение – пазарен дял по-голям от 35 на сто, каквато съществува в сега действащия Закон за защита на конкуренцията, тъй като високият пазарен дял сам по себе си не е доказателство за съществуването на господстващо положение.

Законопроектът разширява правомощията на КЗК, като предвижда при проучванията представителите на КЗК да могат да изискват информация, да снемат обяснения, да извършват проверки на място, да възлагат извършването на експертизи на външни експерти, както и да изискват информация или съдействие от други национални органи по конкуренция на държави от ЕС и Европейската комисия.

Посочено е още, че проверки на място ще се извършват с разрешение на съдия от Административен съд София-град по искане на председателя на комисията. Досега разрешение се даваше от окръжните съдилища по седалище на предприятието. Определението на съда ще подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок, което няма да спира изпълнението.

В проекта на закон е уредена и материята за нелоялна конкуренция. Изцяло нови са текстовете за имитацията на домейн или интернет страница. Новост е и уредбата за заблуждаващата и неразрешената сравнителна реклама, която съответства напълно на изискванията на Директива 2006/114/ЕС.

Регламентирана е възможността КЗК да наложи временна мярка – да забрани разпространението на заблуждаваща или неразрешена сравнителна реклама преди тя да е станала публично достояние или да спре разпространението й, в случай на риск от сериозно увреждане на интересите на потребители или конкурентите.

Законопроектът урежда и исковете за обезщетение за вреди, причинени в резултат на нарушение. Предвижда се право на обезщетение да имат всички физически и юридически лица, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Исковете за обезщетение по ЗЗК ще се предявяват по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.