Унгария (която е инициатор) и още 7 страни от ЕС (вкл. България), са предприели действия да атакуват проекта за решение на Европейския парламент, предвиждащ различен процент на намаление на вредните емисии за отделните страни от ЕС в периода 2013-2020 г., съобщиха от Българската стопанска камара (БСК).
Предложението на Унгария е да се наложи еднакъв процент – 18%, на намаление на емисиите за всички страни-членки, а не, както се предвижда, диференциран подход, при който България, трябва да намали отделяните въглеродни емисии с 49% до 2020 г.
При този подход най-потърпевши се оказват новите страни-членки, които са и с най-слабо развити икономики. Ето защо българският бизнес подкрепя унгарската позиция и настоява същото да сторят българските представители в Европейския парламент, подчертават от камарата.
По изчисления на БСК България ще губи по 300 млн. евро годишно в периода 2013-2020 г., ако станат факт посочените промени в европейската директива за търговия с емисии на парникови газове.
Евентуално решение на ЕП за диференциран подход при такива високи стойности за България би довело до намаляване на инвестициите в производството или износ на инвестиции в трети страни, както и до дву- или трикратно увеличение на енергийните цени и сериозно забавяне на икономическото развитие на страната ни.
По неофициална информация австрийският концерн „Фьост Алпине” се е отказал да проучва България като потенциална страна, където може да бъда построен нов голям металургичен комбинат поради недостига на квоти за вредни емисии, което оскъпява производството.
Малко по-късно днес обаче зам.-министърът на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев опроверга посоченото съобщение, заявявайки, че на 30 юни ще заседава работната група за привличането на австрийската инвестиция с участието на мениджъра по проекта.
По думите на Куюмджиев, окончателното решение ще се вземе от борда на директорите на „Фьост Алпине през септември или октомври. Зам.-министърът е допълнил, че преди две-три седмици е получено писмо за намерения, адресирано до премиера, в което официално компанията заявява, че има интерес от инвестиции в България.
Българският бизнес апелира към представителите на България в Европейския парламент да стартират незабавно действия по осигуряване на допълнителна подкрепа на българската позиция от страни, които все още не са се включили в т.нар. унгарска група, но също са потърпевши от предложението на ЕП. Такива са например Гърция, Великобритания, Финландия, Франция и Швеция.
Според проектодирективата на ЕС намалението на вредните емисии след 2013 г. за Естония е с 57%, за Румъния – с 35%, за Испания и Белгия – с 8%, за Италия и Австрия – с 6%, за Франция – с 22%, а за Великобритания – с 26%.
Същевременно според последния официален доклад (който е с данни от 2006 г.) за отделяните вредни емисии от страните от ЕС, се потвърждава тенденцията за продължаващо намаляване на емисиите в секторите на земеделието и отпадъците в рамките на ЕС-15. Емисиите в енергетика са се стабилизирали през последните години, докато емисиите в промишлеността показват лек спад. Свързаните с транспорта емисии обаче непрекъснато се увеличават и предизвикват особена загриженост.
Тенденциите в рамките на ЕС-27 са подобни на тези в групата ЕС-15, с изключение на промишлеността, където се наблюдава леко повишение.
05:13 | 08.09.22 г.