Информационна система за мониторинг на регулаторните режими, администрирани от общинските власти, създаде Българската стопанска камара (БСК), съобщиха от бизнес организацията.
Системата е онлайн базирана и представлява унифициран софтуер, позволяващ осъществяване на справки за администрирането на различните регулаторни режими (лицензионни, регистрационни, разрешителни и уведомителни).
Основният софтуер към момента е внедрен в 80 общини, а БСК е разработила и предоставила безвъзмездно на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР) адаптирана и разширена версия на този софтуер. Пилотно системата вече работи в община Сопот, като предстои въвеждането й и в останалите български общини.
Системата бе демонстрирана днес от председателя на БСК Божидар Данев по време на публичното представяне на Програма за по-добро регулиране 2008-2009 г. в Министерски съвет.
Според осъществено през 2007 г. от БСК изследване за регулаторните режими, централната и местните власти администрират законово 392 режима, а други 1151 са въведени неправомерно, без законово основание, припомни Божидар Данев. По този начин се увеличава финансовата тежест за бизнеса и гражданите и, като цяло, се деформира бизнес средата.
Като пример в това отношение председателят на БСК посочи, че само през последната година таксите, събирани в системата на Министерството на здравеопазването, са се увеличили от 2 до 5 пъти, поради което в момента лекарствата в България са по-скъпи от тези в съседна Гърция или Македония. Този ценови скок се отразява и върху цената на здравните пътеки в болничните заведения, т.е. върху разходите на НЗОК.
Причините за съществуването на толкова много неправомерни режими, според Данев, се коренят в недостатъчна компетентност на администрацията, преднамерено некоректни действия с цел създаване на корупционни възможности, както и желание за по-високи приходи към местния, ведомствените и републиканския бюджети.
Съществена причина е също така отсъствието на възможност за мониторинг на администрирането, както и известна пасивност от страна на областните управители и Сметната палата.
Божидар Данев припомни, че през ноември 2006 г. ЕК стартира амбициозна програма за намаляване на ненужния административен товар от съществуващото законово устройство в ЕС, а на 9 март 2007 г. Европейският съвет одобри Общностна цел за намаляване на административната тежест с 25% до края на 2012 г. Съветът прикани държавите-членки до октомври 2008 г. да определят национални цели за намаляване на административната тежест в националното законодателство, което не е свързано с въвеждане на правото на ЕС.
На ниво Общност ЕК е определила 13 приоритетни области от законодателството, в които ще насочи усилията си за понижаване на административната тежест – дружествено право, фармацевтично законодателство, работна среда, данъчно законодателство, статистика, земеделие, безопасност на храните, транспорт, рибарство, финансови услуги, околна среда, политика на сближаване и обществени поръчки.
12:31 | 03.09.22 г.