Ентусиазмът от членството ни в ЕС намалява, страх ни е от инфлацията

Независимо че положителният образ на ЕС избледнява, а ентусиазмът от членството бележи спад, българите продължават да се чувстват най-силно ангажирани с европейските дела от всички анкетирани за Евробарометър. Това показват отговорите на въпросите на есенния Евробарометър, проведен между 22 септмеври и 3 ноември 2007 г. по поръчка на Генералната дирекция „Комуникации” на Европейската комисия сред близо хиляда българи.

Българите одобряват, макар и в по-малка степен, отколкото преди, членството на своята страна в ЕС. С поглед отвътре, усещането, че в Европейския съюз интересите на България се зачитат, бележи нов спад. Въпреки това убеждението, че страната е спечелила от членството си, се засилва, като това мнение се изразява от мнозинството от българските граждани.

Положителният ефект от членството вече дава отпечатък върху общественото мнение и наред с гражданите на другата новоприсъединила се страна - Румъния, оценката на хората в България за икономическата ситуация в страната бележи положителна тенденция. Намалява и степента на загриженост от най-важните проблеми, пред които е изправена страната, като се изключи страхът от инфлацията, който бележи силен скок и обзема мнозинството от гражданите не само в България, но и в другите нови държави-членки.

Тези положителни тенденции не скриват факта, че българите остават умерени песимисти относно развитието на ситуацията в тяхната страна и твърди оптимисти в оценките си за тенденциите в Европейския съюз. Хората в България са уверени, че ЕС влияе положително за решаването на проблемите, пред които е изправена тяхната страна. Те са най-силно убедени от всички в положителната роля на ЕС в борбата с престъпността, а опасенията им, че тя е най-важният проблем за тяхната страна, които бяха валидни и през пролетта, сега намаляват и отстъпват пред засилените опасения от инфлацията.

Подобно развитие на общественото мнение се наблюдава и в отношението към политическите институции в България и в Европейския съюз. Доверието към българския парламент намалява силно и достига най-ниските си стойности, откакто страната е включена в изследванията на Евробарометър, а доверието към Европейския парламент, където вече има легитимни български представители, бележи нов подем.

В подобна криза е и доверието към националното правителство, което остава най-ниско спрямо всички държави и територии, включени в есенния Евробарометър. В същото време, противно на регистрирания спад през пролетта, доверието към Европейския съюз се засилва и достига отново най-високите си стойности, измерени през есента на 2004 г.

Въз основа на това българите демонстрират отново, че не се страхуват от т.н. демократичен дефицит в ЕС, а подкрепят, още по-силно, отколкото през пролетта, съвместните решения със страните-членки на Съюза, които са в основата на неговите общи политики.

С това резултатите от есенния Евробарометър показват, че емоционалният оптимизъм относно ЕС, който е характерен за етапа преди членството, вече отстъпва пред реализма. В сравнение с другите страни българите остават по-сдържани не само в положителните, но и в отрицателните си мнения и предпочитат често отговорите „не знам” пред открития негативизъм. По много от въпросите, поставени от есенния Евробарометър, българите още нямат свое мнение и често колебанията им достигат дори по-високи стойности от положителните или отрицателните мнения.

Изправени пред реалностите на членството, българите споделят в най-голяма степен от всички, че не разбират как действа Европейския съюз и считат, че техните съграждани не са добре информирани по европейските въпроси.

Независимо, че доверието към медиите, така както и към политическите институции в момента е в криза, гражданите са по-силно убедени, отколкото преди, в обективността на информацията за Европейския съюз, която им поднасят телевизията, радиото и печата. Едновременно с това те считат, че информацията в медиите, и особено в Интернет, е недостатъчна, за да отговори на тяхната активност и ангажираност с европейските дела.

Българската извадка е хомогенна и представителна за мненията на гражданите на възраст над 15 г. сред всички социални, професионални и възрастови групи, както в градовете, така и в селските райони.