Основното изискване за поставянето на думите „биологичен”, „екологичен”, „органичен” или техните производни „био” и „еко“ върху хранителни продукти в България е те да бъдат действително произведени по биологичен начин от сертифициран за биологично производство производител.
В десетки подобни случаи обаче няма данни за биологично производство, сигнализират от Българската национална асоциация на потребителите (БНАП), която заедно с фондация „Биоселена” работи по проект „Не на фалшивите биохрани!” с финансовата подкрепа на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество.
След експертна проверка е установено наличието на подобни фалшиви биоетикети върху продукти като кашкавал, кисело мляко, компот, оцет, мюсли, боб, леща, ориз, лютеница, гювеч, ръжени ядки, стерилизиран зелен фасул и стерилизирани краставички, яйца, сладка царевица, зелен грах, култивирани гъби, маргарин, сирене и други.
С лъжливите биоетикети производителите не просто подвеждат купувачите, но са и нелоялна конкуренция на истинските производители на биохрани, които са преминали през сложна и дълга процедура на сертифициране и влагат средства в биопроизводството, смятат работещите по проекта.
Освен че трябва да бъде произведен по биологичен начин, за да може да бъде продаван с означението „биологичен”, всеки продукт трябва да бъде контролиран и сертифициран от организация или фирма, която отговаря на строго определени с нормативна уредба изисквания. На етикета на продукта трябва да има името и кодовият номер на контролния орган.
Мерките, които според българското законодателство могат да се предприемат срещу нарушителите, са информиране за нарушението на производители, дистрибутори и магазини, които продават фалшиви биохрани за доброволно преустановяване на нарушенията; сезиране на компетентните органи за надзор на пазара; завеждане на съдебни искови.
От БНАП вече са изпратили писма до производителите, които злоупотребяват с надписи „био” и „еко”, без наистина да произвеждат биологични храни.
Първи резултат на проекта е, че марка биволско кисело мляко вече махна от опаковката си надписа „екологичен продукт”.
Фалшивите биоетикети са заблуждаваща реклама според Закона за защита на потребителите (чл. 38, ал. 1), е установил правен анализ на юристи от БНАП. Тези надписи са директно нарушение и на Наредба 22 (от 4 юли 2001 г.) за биологично производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях, както и на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (в сила за България от 1 януари 2007), уточняват работещите по проекта.
На пресконференция през септември от БНАП и Биоселена заявиха, че пазарът на биохрани у нас е много малък, като засега делът му е под 0,5%, а сертифицираната земя за биологично производство е по-малко от 0,2 на сто от общата земеделска земя.
09:21 | 05.09.22 г.