Въпреки че някои европейски страни са начело в света като проникване на широколентов достъп до интернет (broadband)* сред населението, пропастта между най-добре и най-зле представящите се страни в рамките на ЕС нараства, сочи доклад на Европейската комисия. Липсата на конкуренция и слабости в регулаторната рамка се сочат като главните спънки пред развитието на широколентовия достъп. Населението в Южна и Източна Европа има най-малки познания и умения при ползването на компютър и интернет, е друг извод, направен от ЕС.
Най-голяма вероятност да срещнете „компютърни факири“ има по оста от Германия до скандинавските държави, Финландия и Исландия.
Най-слаби компютърни умения се регистрират в България. „Българите сякаш са малко объркани от онлайн революцията“, пише The Economist, коментирайки данните в евродоклада.
IT уменията обаче са тясно свързани с достъпа до компютри, широколентов достъп и подобни. С подобряването на тези показатели в страните, които сега изостават, може да се появи ново поколение компютърни спецове.
„Ръстът на проникването на широколентовия достъп остава силен, като водещите страни членки на ЕС вече са световни лидери“, заявява Вивиан Рединг, еврокомисар по телекомуникациите.
„Въпреки това неприемливо е, че пропастта между най-силните и най-слабите в това отношение страни в Европа нараства. Европа трябва да действа сега, за да приведе сектора в ред. Ще направя конкретни предложения в тази насока като част от пакета предложения за реформиране на правилата за телекомуникационния сектор в ЕС на 13 ноември.“
Според данните на комисията пропастта между най-силния пазар (Дания с 37,2% проникване на широколентов достъп сред населението) и най-слабия (България с 5,7%) се разширява леко с разлика от над 30 процентни пункта.
Главната причина за това е липсата на значителни алтернативни инфраструктури в някои страни членки на евросъюза или нуждата за по-последователно и ускорено прилагане на съществуващите мерки, смятат от ЕК.
Според комисията има нужда от повече действия, които да стимулират инвестициите, за да има по-съгласуван ръст в рамките на ЕС. Ключов приоритет за постигането на „broadband за всички“ е ефективната конкуренция на пазара на широколентов достъп.
През миналата година ръстът в сегмента продължава във всички страни от ЕС. Средното проникване на широколентовия достъп е нараснало от 14,9% до 18,2% въпреки относително скромното представяне в някои страни членки. В най-добре представящите се страни – Дания (37,2%) и Холандия (33,1%) – грубо около една трета или повече от населението разполага с широколентов достъп.
Към 1 юли 2007 има над 90 млн. фиксирани широколентови линии в 27-те страни членки, от които около 20 млн. линии, с изключение на България и Румъния, са били добавени след юли 2006 г., което представлява ръст от 28,7%.
Пропорционално ръстът е най-висок в Дания (7,7 линии на 100 жители), Люксембург (7,1 на 100) и Ирландия (6,7 на 100).
Цифровите абонатни линии (DSL) остават основната широколентова технология в ЕС с около 72,5 млн. линии, но ръстът й се забавя.
Пазарният дял на алтернативните оператори в Европа продължава да расте и през юли тази година достига 53,5%. Те правят и все по-големи инвестиции в собствени мрежи в сравнение с услугите, базирани на инфраструктурата на основните телекоми.
*Наличността на широколентов достъп е ключов индикатор за развитието на сектора на информационните и телекомуникациите услуги. Комисията изготвя редовни доклади за състоянието на пазара в ЕС.
12:24 | 13.09.22 г.