България се радва на поредна година на силен растеж, увеличаване на чуждестранните инвестиции и устойчив спад на безработицата, пише в годишен обзор на страната ни Financial Times.
Съществува свирепа борба между чуждите банки за отпускане на кредити на оформящата се средна класа, която търси ипотечни кредити за закупуването на новопостроени апартаменти и потребителски кредити за обзавеждането им. Треската на чужденците да се сдобият със собственост в България продължава с неотслабваща сила.
Преводите от структурните фондове на Европейския съюз ще започнат да пристигат от следващата година, което ще позволи на България да стартира продължителния процес за догонване на по-богатите си партньори. Но над тази слънчева панорама скоро може да надвиснат облаци.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди през този месец, че световната кредитна криза ще засегне силно Източна Европа, забавяйки растежа чрез увеличаване на лихвите по кредитите. Източноевропейските икономики може да се изправят срещу криза в краткосрочната ликвидност, но по-големите ефекти ще дойдат в дългосрочен план, след като растежът намалее от високите си нива заради трудностите и по-високите рискове, свързани с взетите заеми, коментира Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБВР.
По-малкото кредити ще отслабят растежа в развиващите се пазари с последващ ефект върху износа, се казва в съобщение на Световната банка за източноевропейските членове на ЕС. Новите страни-членки на ЕС досега останаха относително невредими от пазарните трусове, докато подготовката за бъдещото членство успоредно с наблюдението отблизо от страна на Брюксел засилваше техните позиции, се казва в документа. Възможността за задълбочаване на финансовата криза и за намаляването на външното финансиране обаче ще се отразят на държавите с висок текущ дефицит на ликвидни средства.
България е сред страните, които изглеждат уязвими. Заради бързата кредитна експанзия дефицитът по текущата сметка за първата половина на годината достигна 2,5 млрд. евро, което е 10,6% от брутния вътрешен продукт. Това означава годината да приключи с рекордните 19% от БВП. Според финансовият министър Пламен Орешарски преди кризата с кредитите дефицитът не е давал причина за тревога, най-вече защото високият размер на вноса се е дължал на оборудване и машини за бързоразвиващите се местни компании и чуждестранните инвеститори, установили се в България. „Ясно е, че можем да се сблъскаме с рискове, ако растежът в Европа намалее, тъй като над 60% от търговията ни се извършва с ЕС“, добавя той.
Преките чуждестранни инвестиции от около 4 млрд. евро в подготвителния период за членство в ЕС покриха напълно дефицита по текущата сметка през миналата година. Докато навлезлите през първата половина в страната средства надхвърлиха 2 млрд. евро, покривайки 74% от дефицита, съмнително е дали ситуацията от миналата година ще се повтори, смята Дикран Табеян, икономист в Българската стопанска камара. България все още има едно допълнително предимство от най-малко 1 млрд. евро преводи от работещи в Западна Европа българи. „Тази сума може да е значително по-висока, ако хората, работещи в чужбина, внасят в страната по-големи суми в брой“, смята Табеян.
През тази година Българската народна банка се намеси, за да ограничи кредитната експанзия, която нарастваше с над 40% на годишна база. Тя увеличи изискванията за задължителни минимални резерви от 8 на 12%. Увеличаването на заемите в частния сектор вече докара брутния външен дълг до 80% от БВП.
За България има още една утеха и тя е, че банките с чуждестранно участие ще подкрепят финансовата стабилност, смята Ерик Берглоф. Секторът се доминира от филиали на банки, базирани навсякъде в ЕС, които се опират на компаниите-майки за осигуряване на средства за кредити.
След три години на годишен растеж на БВП над 6% отрезвяващият период може дори да донесе ползи, коментира от своя страна министър Орешарски. „В момента имаме едновременно увеличаване на заплатите и на цените, като намаляването на търсенето ще има положителен ефект върху платежния баланс“, заяви той.
Според FT инфлацията на годишна база е скочила до 9,3% през август (официалните данни на НСИ показват инфлация за периода януари-август 2007 г. спрямо същия период на миналата година от 6,3 на сто, а на годишна база - 12 на сто). Планираната годишна инфлация бе завишена до около 8,5%, пише още финансовият ежедневник. Заплатите в държавния сектор са нараснали с 16% спрямо миналата година, докато увеличението в частния сектор се оценява на над 30%, тъй като бързоразвиващите се компании се борят за намиране на квалифициран персонал, се казва още в обзора. Безработицата спадна през лятото до около 6,5% (отново според FT, по официални данни най-ниско равнище на безработица е отбелязано през август при ниво от 7 на сто). Но тези цифри крият влошаващо се намаляване на заетите в сектори като строителството и услугите, които осигуряват растежа.
България няма избор, освен да продължи строгата си фискална политика, която осигурява бюджетен излишък при положение, че валутният борд отнема възможността за използването на монетарната политика като инструмент, е заявил още Орешарски. Излишъкът през тази година се очаква да нарасне до 2,7% от БВП, подкрепен от по-високите данъчни приходи, последвали въвеждането на 10%-ия корпоративен данък. Данъците върху доходите също ще намалеят догодина до плосък данък от 10% в нов опит да се обхване по-голяма част от сивата икономика в страната. Бюджетът за следващата година все още се подготвя, но Орешарски заяви, че очаква „още една година на продължаващ растеж“.
При условие, че стане така, новите държави-членки на ЕС ще могат да устоят на по-нататъшните трусове на световните финансови пазари, посочва изданието.
19:03 | 09.09.22 г.