Райфайзен: 32% от българите са фанатици на тема сигурност на спестяванията

Общо 32% от българите са фанатици на тема сигурност за своите инвестиции, заяви на пресконференция днес Мирослава Георгиева, директор Ad hoc изследвания в GFK България.

Георгиева представи данните от съвместно проучване на GFK и Райфайзен Кепитъл Мениджмънт, което разпределя населението в няколко отделни типа, в зависимост от отношението им спрямо риска. Групирането е извършено на базата на пет критерия (спестяване и инвестиране, хазартни игри, улично движение, професия и свободно време). Целта на проучването е да покаже склонността към риска на отделните типове хора в дадена страна.

Посочените склонности на отделните групи към различни инвестиционни възможности не означават, че те реално ги използват, а единствено дават представа за евентуалния им избор в бъдеще. Освен в България, проучването е направено още в Австрия, Чехия, Полша, Унгария, Словения и Словакия.

„В България най-голямата група е на т. нар. „фанатици на сигурността“, съставляваща 32% от изследваната съвкупност“, каза Мирослава Георгиева. Тяхното поведение се определя както по паричните въпроси, така и като цяло, от мисли за сигурността. Тази група спестява основно под формата на нискорискови инвестиционни форми, като най-силният афинитет е към спестовни книжки и животозастраховане.

Средностатистическите представители на типа „фанатици на сигурността“ са с доходи под и около средното равнище за страната. Други страни, където тази група е с преобладаваща тежест са Полша (47%) и Чехия (30%).

Следващата по големина група в България са т. нар. „безразлични“, към които според проучването се причисляват 24% от населението. Те се самоопределят по-скоро като „предпазливи“, но, от друга страна, отдават прекалено голямо значение на сигурността. В тази група попадат преобладаващо жени на възраст над 60 години с ниски или средни доходи. Като инвестиционен интерес те посочват акциите и фондовете, вероятно по-скоро теоретично, смятат от GFK и Райфайзен. Единствената друга страна, където се наблюдава подобна група е Чехия, където тя е с дял от 6%.

Друга голяма група с общо рисково поведение са т. нар. „дебютанти“ (23% от хората). Интересен факт е, че от всички изследвани страни обособяването й се наблюдава единствено в България. Типични за „дебютантите“ са спонтанността и склонността към риска. Изследването показва, че обикновено в тази група попадат мъже от 20- до 40-годишна възраст със сравнително високи доходи, които обаче инвестират по-скоро в свободното си време, отколкото в резерви. Въпреки това хората от тази група показват афинитет към акциите и инвестициите във фондове.

Друга характерна за България група са т. нар. „отказващи“. Тези 11% от населението посочват, че въобще не се интересуват от инвестиции, като основната причина се корени в недостатъчните финансови възможности. Средният представител на тази група е над 60 годишен, обикновено категорично отказващ да участва на капиталовите пазари. Тази категория обаче има афинитет към спестовната книжка. Също дял от 11% тази група заема в Австрия, докато в другите изследвани страни не е представена.

Общо 11% от населението в България не попадат в нито една от определените групи, тъй като не показват ясен модел на поведение, нито принадлежат към специфична социо-демографска група.

Що се отнася до информираността на населението по отношение на инвестиционните фондове, проучването показва, че средно за България 55% от хората въобще не са информирани за тази инвестиционна възможност, а други 29% посочват, че са по-скоро недобре информирани. Само 1% от анкетираните се определят като много добре осведомени по темата.

Най-голям е делът на неинформираните в групата на „безразличните“ (66%), което е интересен факт, имайки предвид демонстрираната от тях склонност към евентуални инвестиции в акции или фондове. При „фанатиците на сигурността“ делът на неинформираните е 55%, а при „дебютантите“ - 40%.

Като причини за спестяване българите посочват основно необходимостта от средства за непредвидени случаи (14% от хората), става ясно от изследването. Другите два основни мотива са за децата (10%) и за издръжка на семейството (9%). 66% от българите обаче посочват, че не спестяват или нямат възможност да спестяват.

„Ценен актив на фондовата индустрия у нас ще бъде прозрачността“, смята Мирослава Георгиева. Общо 54% от анкетираните посочват, че за тях тя е най-важна при избора на инвестиционна възможност. За момента, когато българските граждани проучват възможности за спестявания, инвестиции и заеми, те търсят информация основно по метода „от уста на уста“, т.е. основно чрез разговори с членове на семейството, приятели и колеги. Следващите по важност информационни източници са радиото и телевизията.

От изследването става ясно още, че само 3% от населението спестява в друга валута, освен лева, и тази валута е евро. Като основна причина, тази група от хора посочва фактът, че еврото е по-сигурно от лева (68% от инвестиращите в евро), а 18% от тях инвестират в евро, тъй като смятат, че един ден това ще бъде официалната валута страната.

„Основните изводи, които могат да се направят от изследването са, че в България е необходимо доста да се работи върху информираността на населението за възможността за инвестиции в колективни инвестиционни схеми и повишаването на инвестиционната култура. Също така става ясно, че у нас има значителен потенциал за привличане на нови инвеститори във взаимните фондове. Специално внимание трябва да се обърне на групите на „дебютантите“ и „фанатиците на сигурността“, заяви още Георгиева.

„Пазарът на колективните инвестиционни схеми в Централна и Източна Европа ще се развива бързо през следващите няколко години по няколко причини. Сред тях са нарастващият жизнен стандарт на населението, необходимостта от индивидуално пенсионно осигуряване и засилващата се ориентираност към еврото“, заяви д-р Матиас Бауер, председател на Управителния съвет на Райфайзен кепитъл мениджмънт.

„Позитивен фактор от страна на предлагането на подобни продукти е намаляващия марж в класическите банкови операции, а също нарастващата потребност на компаниите за безрискови приходи от комисиони. За развитието на взаимните фондове допринася и либерализацията на пазара на международните инвестиционни продукти“, каза още Бауер.

Райфайзен Кепитъл Мениджмънт, която е част от австрийската банкова група Райфайзен, е основана през 1985 г. и към момента управлява активи от 45 млрд. евро. Дружеството е лидер на австрийския пазар с пазарен дял от 23,4%. У нас Райфайзенбанк (България) е едноличен собственик на управляващото дружество Райфайзен Асет Мениджмънт ЕАД, учредено през септември 2005 г.

„Когато Райфайзен Асет Мениджмънт стартира своята дейност преди две години, българският капиталов пазар тепърва набираше скорост. Впоследствие интересът към борсата се повиши и постигнатите доходности, както от фондовете, така и от индивидуалните инвеститори бяха значителни, често пъти надвишаващи десетократно тези по банковите депозити. Този „казино“ ефект обаче надали ще се запази дълго, което кара сериозните инвеститори да мислят за следващия си ход. Все повече малки инвеститори ще предпочитат колективните инвестиционни схеми, вместо да инвестират на борсата сами“, каза Момчил Андреев, председател на Управителния съвет и Изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България).