Делът на пазара на биохрани в България е под 0,5 на сто

Пазарът на биохрани (храни, произведени по биологичен път) в България е много малък – засега делът му е под 0,5%, а сертифицираната земя за биологично производство е по-малко от 0,2 на сто от общата земеделска земя. Това стана ясно на съвместна пресконференция по повод представянето на първите резултати от проекта „Не на фалшивите биохрани!“

За да може да бъде продаван с означението „биологичен” или „екологичен“ и производните им „био“ и „еко“, всеки продукт трябва да бъде произведен по биологичен начин, контролиран и сертифициран от организация, която отговаря на строго определени изисквания. Освен означението „биологичен”, който е официалният термин за България, на етикета на продукта трябва да има името и кодовият номер на контролния орган, поясни Богомил Николов – изпълнителен директор на Българската национална асоциация на потребителите (БНАП), която работи по проекта съвместно с фондация за биологично земеделие „Биоселена“.

Биологичното производство изключва употребата на химически торове и хербициди, а разрешените пестициди са едва два от общо над 700 съществуващи.

Тези ограничения, нуждата от инвестиция от страна на производителя, за да се сертифицира, по-малкият добив и ръчният труд оскъпяват продуктите. В резултат истинските биохрани в световен мащаб по принцип са с между 20 и 30 на сто по-скъпи от конвенционалните, а у нас често са и два пъти по-скъпи, поясни Николов.

В България има 168 сертифицирани производители засега, но тези, които предлагат продуктите си с подвеждащи етикети за „био“ или „еко“ продукти, са много повече, каза Николов. Правото да поставят тези определения на етикетите на продуктите си, както и знака за сертифицирана биопродукция (калинка с надпис „биологичен продукт) имат само сертифицираните производители, посочи той.

По проекта вече са събрани 54 мостри, предимно от магазини в столицата, които „претендират“ да са биологични, а всъщност не са, съобщи Николов. По думите проблем представляват и случаите, в които компании, в чието име се съдържа името „био“, ползват името си като реклама на продукта, без да добавят ЕТ или ООД например.

Основен признак на т. нар. „биоментета“, освен липса на информация за сертифицирането на продукцията, обикновено е по-ниската им цена, обясниха от БНАП. Сред разкритите фалшиви биохрани от проверките по проекта са ориз, боб, леща, мюсли, кисело мляко, кашкавал, оцет и други.

Организаторите са изпратили писма до производителите, в които настояват подвеждащите надписи да бъдат махнати или производството да се сертифицира. Ако това не се случи, те ще сезират съответните контролни органи до 1 месец.

Проектът се осъщестwява с финансовата подкрепа на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество.