Министерски съвет одобри днес проектопромени в Кодекса за застраховането, съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Промените предвиждат отпадане на възможността за предявяване на регресни искове - т. нар. иск за възстановяване на обезщетение, от страна на застрахователи към водачи, които са причинили пътнотранспортно произшествие и имат сключена застраховка "Гражданска отговорност".
В момента има практика, при която пострадалите при катастрофа получават обезщетение от своя застраховател по "Автокаско", а той, от своя страна, вместо да предяви иск към застрахователя по "Гражданска отговорност" за платеното по "Автокаско" обезщетение, предявява иск към виновния водач. Този шофьор бива ангажиран в дълго съдебно производство, което понякога завършва с присъда да възстанови голяма сума на застрахователя (платил обезщетение на другия водач), въпреки че той добросъвестно е сключил задължителната застраховка.
Тази практика по същество обезсилва осигурените защитни механизми, които дава застраховката "Гражданска отговорност". Предложението е да останат регресните искове само между застрахователите.
Друго предложение, което е свързано със задължителната застраховка "Гражданска отговорност", предвижда промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Целта е да се изключи възможността за предявяване на граждански иск към виновния водач по време на наказателния процес, когато той има сключена задължителна "Гражданска отговорност".
По този начин в наказателния процес няма да бъде определян размерът на обезщетението, а само ще се установява вината на шофьора при пътнотранспортното произшествие. Размерът на обезщетението ще се определя с граждански иск по ГПК, като пострадалите лица при катастрофа ще могат да защитят интересите си безплатно. Предложението е да отпадне заплащането на държавна такса при такива искове. Така се изключва възможността да се води иск за обезщетението в наказателен процес, в който застрахователят няма право да участва. В гражданския процес застрахователят може да участва на общо основание и съответно да бъде обвързан с размера на определеното обезщетение.
Предлага се и прецизиране на обхвата на информацията, която се разглежда като застрахователна тайна. Сега застрахователна тайна са практически всички сведения за дейността на застрахователя, включително и важна потребителска информация, която би следвало да бъде достояние на потребителите на застрахователни услуги.
При несъстоятелност на застраховател пък обезщетенията по "Гражданска отговорност", "Злополука", "Заболяване" и всички видове животозастраховки ще се изплащат от обезпечителен фонд.