През 2025 г. всеки пети българин ще бъде на възраст над 65 години, докато през 1990 г. населението в тази възрастова група е било едва 13 процента. Това се казва в доклад на екип на Световната банка и Международната банка за възстановяване и развитие, озаглавен „От червено към сиво – преход към третата възраст“.
До 2025 г. населението на Украйна ще намалее с една пета, а през 2025 средната възраст на словенците ще бъде 47,4 години, т.е. те ще са сред най-старите в света. Населението на България ще намалее с 1,5 млн. души. Страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз преживяват трети преходен период, който се припокрива с неотдавнашните политически и икономически промени в тези държави, се казва в анализа.
Този трети преход от червено към сиво е уникален. В много страни населението бързо застарява, а в индустриалните държави като Франция, Италия и Япония то ще започне да намалява след 2010 г. Но съчетанието от бързо застаряващо и относително бедно население се среща само в този регион. Нещо повече, в периода между 2000 и 2005 г. единствените страни в света, в които населението намалява с над 5000 души годишно, са 16 държави от Източна Европа и бившия Съветски съюз начело с Руската федерация, Украйна, Румъния, Беларус и България.
Най-бедната страна със застаряващо население е Грузия – през 2004 г. брутният национален доход на глава от населението в тази държава е бил само 1,060 долара, а през следващите две десетилетия тя ще загуби 800 хил. души.
Освен това в света няма други държави, изправени пред двойното предизвикателство на бързо застаряващо население и незавършен преход към зрели пазарни институции, които да се справят с неблагоприятните икономически последици, свързани с демографското остаряване.
Прави се изводът, че докато, от една страна, застаряването на населението в региона настъпва в условията на безпрецедентно слабо институционално развитие, страните все пак могат да избегнат сериозните икономически последици, ако ускорят икономическия преход и започнат да изпълняват дългосрочни политики, насочени към преодоляване на предизвикателствата, свързани с демографското остаряване.
В доклада се очертават комплексните предизвикателства, с които се сблъскват страните от три групи. В първата са страни с младо население, тръгнали късно по пътя на реформите (Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), където през следващите две десетилетия населението ще продължава да се увеличава. Тези държави са изправени пред значителни политически предизвикателства, но са осъществили по-късен преход към зрели пазарни институции.
Във втората група са страни със застаряващо население, тръгнали рано по пътя на реформите. В тази група са десетте страни в преход, които неотдавна се присъединиха към Европейския съюз, включително България и Румъния, плюс Албания и Хърватска. Населението в тези държави бързо застарява, но те са постигнали доста голям напредък в реформата на техните институции. Ако запазят темпа на реформите, те имат добри шансове да се справят със зараждащите се проблеми.
И в третата група са страни със застаряващо население, тръгнали късно по пътя на реформите. В тази група са Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Македония, Молдова, Черна гора, Русия, Сърбия и Украйна. Те са най-силно застрашени от проблемите, свързани със застаряването – не само поради демографските изменения, а и защото темпът на осъществяваните от тях реформи не е достатъчен, за да смекчи последиците от застаряването на населението.
В световен мащаб застаряването вече е достигнало най-високите си стойности, но се очаква да продължи в онези страни, в които темповете на раждаемост от години са по-ниски от коефициента на възпроизводство, например Япония и Западна Европа. Средната възраст на населението в Европа ще нарасне от 38 години днес на 49 години през 2050 г. и ще е с над 20 години по-висока от тази в Африка.
Но през следващите две десетилетия най-високи темпове на застаряване ще се наблюдават в страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз поради безпрецедентен спад на раждаемостта и увеличаваща се продължителност на живота. Според прогнозите населението в този регион (като се изключи Турция) ще се свие с общо около 23,5 млн. души. Икономическото въздействие на тези промени ще се почувства най-вече чрез нарастващия дял на възрастните хора над 65 години.
Прогнозната средна възраст на населението за България, Чехия и Словения ще се доближава най-много до прогнозните данни за Япония и Италия, които могат да се окажат страните с най-старо население в света.
23:36 | 13.09.22 г.