„Главната цел на проекта ITC Broadband платформа за България е страната да се превърне в лидер в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в Източна Европа. За съжаление, в момента страната изостава по някои основни показатели, сред които индексът World e-readiness (електронна готовност), като заема 48-мо място в класацията, и индексът Networked readiness (мрежова готовност), където е на 72-ра позиция“, каза Йозеф Винацер, главен изпълнителен директор на Мобилтел по време на дискусия за въвеждането на широколентов интернет у нас.
Проникването на високоскоростен, или т.нар. широколентов (broadband), интернет в страната показва значителен ръст, но засега остава на ниско ниво, коментира Винацер.
В края на 2005 г. общо 6% от българските домакинства са имали достъп до високоскоростен интернет, а към момента проникването е вече 12%, сочи подробен анализ на условията в страната, изготвен от Arthur D. Little, международен консултант в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Според представените днес препоръки на участниците в инициативата този процент трябва да нарасне до 35% до края на 2008 г., а до 2010 г. трябва да достигне 50%.
Условията в България са подходящи за бързото й развитие и достигане на нивата в другите европейски страни, сочи още анализът. За изминалата година общият обем на пазара на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в страната достигна 2 млрд. евро, с което се нареждаме на предпоследно място в Източна Европа.
За да се стане България лидер в Източна Европа, участниците в ITC Broadband препоръчват да се работи в шест основни насоки: извънградски райони, бизнес, общество, домакинства, правителство, регулаторна и правна рамка.
Шансът на страната да навакса изоставането в сектора и да се превърне в лидер в региона подкрепи и Карим Тага от A. D. Little. „Необходими са спешни мерки“, каза той. По думите му секторът е изключително важен за цялата икономика, като формира 8,4 на сто от БВП. Увеличение от около 2% на инвестициите в сектора би довело до увеличение от 2 млрд. евро на БВП, каза Тага.
Във водещите западноевропейски държави разпространението на широколентов интернет сред домакинствата надхвърля 50%, каза Тага. Според него един от начините България да ги настигне е да се увеличи достъпът в селските райони.
Участниците в ITC Broadband са разработили програма с препоръки за действие, която предстои да бъде внесена за обсъждане в Министерски съвет в рамките на няколко дни, съобщи в рамките на дискусията Пламен Вачков, председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС).
„Удвоихме ръста на проникване на широколентовия достъп, като той изпреварва два пъти ръста на БВП“, каза Вачков. По думите му ключов фактор за развитието на сектора е осигуряването на необходимата инфраструктура и необходимите услуги.
Сред конкретните мерки, които ще бъдат предложени, са доразвиване на e-правителството, въвеждане на схеми с данъчни облекчения и правителствени програми за субсидиране, за да се стимулират компаниите от малкия и среден бизнес да закупуват компютри и софтуер приложения, отпускане на по-големи бюджети за извънградските райони, увеличаване на достъпа до широколентов интернет на хора в неравностойно положение, създаване на ИКТ образователни центрове, въвеждане на данъчни облекчения за интернет плащания, създаване на разпоредби, които регулират процесите и изграждането на телекомуникационни мрежи.
ДАИТС ще продължи усилията си и в насока създаването на т. нар. „телецентрове“. Към момента в страната има общо 107 такива центъра, посочи Вачков.
„Изоставаме от Румъния, защото там стартираха много инициативи, които привлякоха големи инвестиции, особено в селските райони. В страната има преференциални условия за инвестиции в ИКТ сектора. Също така, пазарът и ресурсите са неколкократно по-големи. У нас пък имаше голямо изтичане на кадри, а към момента висшите заведения не успяват да произведат достатъчно специалисти“, коментира Вачков изоставането на страната в сектора.
„Надяваме са в бюджета за 2008 г. да бъдат предвидени средства за проекта, който предстои да бъде предложен на правителството“, добави той.
В Гърция, където е била реализирана подобна платформа за широколентов достъп до интернет, финансирането е възлязло на 250 млн. евро, като половината от тях са били осигурени от европейските фондове, а останалата половина – от гръцки компании и правителството, стана ясно по време на дискусията.
„На този етап не можа да се конкретизира какво финансиране ще бъде необходимо за реализирането на проекта у нас“, коментира за Investor.bg Петър Статев, председател на УС на ИКТ Клъстер. Основната причина за това е, че инициативата се намира в твърде ранен етап. В Гърция определянето на необходимата сума е отнело три години, поясни Статев.
Предстои да се определи в кои общини има демографски и икономически потенциал, който да оправдае изграждането на инфраструктура за широколентов достъп, както и да се определи подходящата технология за всяка от тях, каза още той. Платформата трябва да свърже и всички публични институции, като в момента ИКТ Клъстер провежда проучване, за да установи точния брой агенции, комисии и други институции, представени на регионално ниво.
„В следващите 4-5 години широколентовият достъп има потенциал да се удвоява всяка година“, прогнозира Статев.
„Докато в Западна Европа под широколентова технология разбират предимно ADSL, у нас поради различни стечения на обстоятелствата кабелните компании се настаниха в нишата, а след тях се появиха LAN операторите. Големият скок при проникването (от 6% на 12%) се дължи именно на включването на тези оператори“, поясни Статев.
В стартиралата през средата на 2006 ITC Broadband Платформа за България участват Alcatel-Lucent, БTK, Евроком Кабел, Ericsson, Hewlett Packard - България, Kapsch, Мобилтел, Nokia Siemens Networks EOOD и двете неправителствени организации български ИКТ Клъстер и БАИТ. Национален координатор на Платформата е Hochegger|BG Communications Consulting.
11:23 | 02.09.22 г.