Ал. Божков: Ръстът на икономиката се дължи изцяло на частния сектор

Стабилният ръст на българската икономика през последните няколко години се дължи практически изцяло на частния сектор, заяви Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). Днес ЦИР представи годишния си доклад „Икономиката на България през 2006 година“.

„Очакваме много силни данни за четвъртото тримесечие на миналата година и ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 6,7%. За цялата 2006 г. ръстът на икономиката ще бъде около 6,5%, което е най-високата стойност от началото на пазарната икономика в България“, каза другият съпредседател на центъра - Георги Прохаски.

„Позитивен факт е наблюдаваното нарастване на дела на преработвателната промишленост в ръста на БВП. Този сектор на икономиката бележи повишение от 13,7% за третото тримесечие на 2006 спрямо 6,1% и 5% за второто и третото тримесечие на предходната година. Строителството и добивната промишленост също продължават да нарастват, но с по-бавни темпове. След много години на спад се забелязва и лек ръст в селскостопанския сектор“, каза още Прохаски.

„Важно е да се отбележи, че за деветте месеца на 2006 се наблюдава спад на отрицателния принос на нетния износ. Това означава, че отрицателното салдо по търговския баланс продължава да нараства, но вече експортът изпреварва вноса по темп на растеж, оказвайки позитивно влияние в дългосрочен план“, заяви Прохаски.

Данните от доклада сочат, че производителността на труда в България нараства с по-бавни темпове от заетостта. Включването в работната сила на така наречените „обезкуражени“ лица, които до момента не са търсели активно работа, е основната причина за увеличението на общата работна сила през изминалата година. По думите на Прохаско обаче са необходими допълнителни инвестиции в тяхното обучение, тъй като ресурсът на подобен тип заетост е ограничен и в България по обща оценка лимитът е почти достигнат.

Инфлацията за 2006 година ще бъде около 6,5%, а измерена средно за годината ще достигне 7,3%, което е най-високата стойност за последните пет години, смятат от Центъра за икономическо развитие. Прогнозите за 2007 са за леко понижение до около 6 на сто. Преките чуждестранни инвестиции за миналата година възлизат на над 3,5 млрд. евро и покриват 106,2% от дефицита по текущата сметка, съобщават още от центъра.

В доклада на ЦИР се посочва още, че индексът на бизнес климата ЕСТАТ е на ниво от 8,05 пункта за януари 2007, в сравнение с 5 пункта през октомври и -1 пункта четири години по-рано. Индексът се изготвя на тримесечие и има три компонента – текущо състояние на фирмите, инвестиционни нагласи и оценка на държавната политика. Първите два компонента се развиват в положителна посока, като 82% от фирмите заявяват, че работят с ясна бизнес стратегия. Над две трети от компаниите разполагат със стратегически партньори, а над 50% биха инвестирали, дори при наличие на известен риск. Бизнесът обаче все още има сериозни забележки към държавната икономическа политика.

„От една страна, бизнесът вече придобива самочувствие, има желание да инвестира, но от друга – не е доволен от провежданата от правителството политика. Това разкрива значителни резерви за растежа на страната, които могат да бъдат оползотворени, ако държавата и бизнесът започнат да работят съвместно. Можем да извадим едно общо заключение за ситуацията, а именно – лошо управление на публичните средства“, заяви Александър Божков.

„Няма отчетност за постигнатите резултати при изразходването на средства от държавните ведомства. Въвеждането на програмно бюджетиране, за което се говори в последно време, би спомогнало за значително по-ефективното използване на държавния ресурс. Така всяка институция ще изготвя програми по конкретни проблеми и с конкретни резултати, като на края на годината ще представя отчет за извършената работа. В момента такава практика няма, като пример за това са инфраструктурата и образованието, за които всяка година бюджетите нарастват, а резултати липсват“, каза още Божков.

По думите му типично олицетворение на неспособността на държавните институции да се справят с конкретни предизвикателства е „казусът“ БДЖ. „Нереформираната държавна железница е пречка за цялата икономика на страната, тъй като състоянието й не позволява фирмите да осъществяват транспортните си дейности ефективно и в определените срокове. Така продукцията е блокирана още на изхода на предприятията“, смята Александър Божков.

Като отрицателни примери той посочи още забавянето на реформата при лицензионните и регулативните режими за фирмите, високото ниво на преразпределение на БВП през държавния бюджет, поддържането на системата от бюджетни излишъци, монополизацията на българската енергетика, както и липсата на подготовка по усвояването на европейските фондове.

„Необходима е ясна държавна икономическа политика, изразена чрез ефективно изразходване на публичните средства. Това е единственият начин за допълнително ускорение на икономическия растеж. Дотогава той ще се поддържа от българските фирми на ниво около 6 на сто“, заяви Божков.