fallback

Рекордна стойност достигна издръжката на човек в края на 2006 г.

Като твърде оптимистична преценяват от КНСБ прогнозата на правителството за 4,4% годишна инфлация за тази година

14:00 | 24.01.07 г.
Автор - снимка
Създател

В края на 2006 г. издръжката на живот достигна нови рекордни стойности – 384,01 лв. на човек от 4-членно домакинство (двама възрастни с две деца), съобщиха от КНСБ. Това означава, че общо едно домакинство трябва да разполага месечно с 1536 лв., за да посреща разходите си и да се храни съобразно нормите за калорийно съдържание на храната.

През изминалата година основен фактор за повишената издръжка на живота са хранителните стоки и тютюневите изделия, като особено силно е влиянието на акцизните стоки – алкохолни напитки (повишение с 21,1%) и цигари (с 67,6%). Много висок скок на цените е отбелязан и в групата „Захар, мед, шоколадови и захарни изделия” - с 22 на сто, като водещо е поскъпването на захарта с над 50%, докато при шоколадовите и захарни изделия то е средно с 12,2%.Зеленчуците и зеленчуковите консерви са увеличили цените си с около 20%, а хлябът – с 15 на сто.

При нехранителните стоки и услуги поскъпването е с 5,4%. Най-силно е поскъпването в групата „Осветление, отопление и енергия” - с 8,3%. Основен проинфлационен фактор е повишената цена на парното отопление с 30,1%, но съществено влияние оказват също по-скъпите твърди горива (с 12,1%) и газ пропан-бутана (с 13,3%). Жилищните наеми и разходите за поддържане на жилището бележат скок със 7,2% в периода декември 2005 – декември 2006 г. Такса смет за домакинствата е нараснала средно с 25%. Материалите за текущ ремонт са поскъпнали с 22,8%, а услугите за извършване на текущ ремонт на жилището – с 12%.

Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 152,24 лв. на 1 лице, което показва ръст от 5,9% спрямо декември 2005 г.

Основните фактори, които ще влияят върху покачване издръжката на живота през 2007 г. са повишените от 1 януари акцизни ставки върху бензина, предизвикали първоначално повишение от 7 до 7,4%; очакваното поскъпване на електрическата енергия с минимум 8% вследствие от затваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”; етапно и неизбежно покачване цената на природния газ, като следствие от предоговорените условия на доставка – вероятно от април и минимум с 10%; нов скок в цената на парното отопление – най-вероятно след края на отоплителния сезон. Влияние върху жизнения стандарт ще оказват и въвеждането от 1 януари на акциз върху кокса и въглищата, както и върху електрическата енергия за стопански и административни нужди – съгласно поети ангажименти в преговорния процес; влязлото в сила ново 20-процентно увеличение на данъчните оценки на имотите – с отражение върху данък сгради и такса смет; повишените пътни такси с над 15 на сто и въведени нови такси за административни услуги и издаване на документи и удостоверения. И не на последно място - процесът на плавна конвергенция на цените в страната в посока към средните за Европейския съюз равнища.

Като се има предвид влиянието на тези фактори, от КНСБ преценяват като твърде оптимистична прогнозата за 4,4% средногодишна инфлация, заложена в бюджетната прогноза на правителството за 2007 г.

След като три поредни години инфлацията в страната надхвърли далеч референтните стойности на Маастрихт, очевидно за правителството целта е - възможно най-ранно влизане в Еврозоната през 2010 г., за което обект на преглед през 2009 г. ще бъде средногодишната инфлация за 2008 г. (прогноза на правителството 2.8%).

За да постигне тази своя цел правителството изтегли възможно по-напред и предсрочно всички графици за въвеждане/повишаване на акцизните ставки; ще разчита на усмирителната риза на валутния борд; ще продължи да провежда политика на бюджетния излишък; ще води силно рестриктивна политика по отношение нарастване на доходите на населението, посочват от КНСБ.

Според конфедерацията, предвид ниските заплати, е възможно страната ни да поднесе следния парадокс - с бюджетен излишък от 2-3% и относителен дял на държавния дълг от БВП под 30% тя може да се окаже много по-подготвена за влизане в еврозоната в сравнение с някои от 10-те страни-членки на ЕС от предишната вълна на разширяване, като в същото време средната брутна месечна работна заплата в индустрията и услугите (165 евро – 2005 г.) e 2,1 пъти по ниска от тази в Латвия и 21,3 пъти от Люксембург.

Като допълнително задържащ фактор в процеса на адаптация на работните заплати към средното за ЕС-15 равнище се счита въвеждането на ограничителен режим за достъп на българска работна сила до вътрешните им пазари на труда.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:20 | 04.09.22 г.
fallback