Две трети от пълнолетното население вече ползва мобилен телефон

Приблизително две трети от пълнолетното население на България вече ползва услугите на някой от мобилните оператори, се казва в изследване на Алфа Рисърч.

Наблюдават се обаче значими вариации по два фактора: възраст и тип на населено място. Така в столицата са привлечени като потребители до 80% от пълнолетното население, в областните центрове - до 75%, докато в малките градове и селата този дял е малко над 50%.

Разликите са още по-значими по възраст – 92% от хората под 30 години притежават мобилни телефони, при хората на средна възраст (от 30 до 50 години) този дял е около 80%, във възрастов диапазон 51-60 години делът на потребители се задържа на 56%, а над 60 години пада до една четвърт (23%).

Тези резултати показват едно доста високо насищане с мобилни телефони в най-активните групи и по-скоро са знак за бъдеща вътрешна конкуренция между операторите, касаеща преразпределение на настоящите клиенти, се коментира в изследването.

Личен мобилен телефон използват 92% от интервюираните потребители на мобилни услуги. Делът на използващите служебен телефон е 3%, а на тези и с личен, и със служебен – 5 на сто.

Разликата в тарифите и по-високите цени при разговори между абонати на различни оператори пък карат част от потребителите да поддържат сметка при различни оператори. Така почти една десета от българите над 18 години са абонати на повече от един оператор.

Въпреки че мобилните услуги стават все по-достъпни, наситеността на пазара на мобилни услуги до голяма степен зависи от доходите и възможностите на потребителите. На практика към момента в най-ниска степен действащите оператори са покрили хората с най-ниски доходи (под 50 лв. на член от домакинството), с основно образование, възрастните, жителите на малките населени места. Това още веднъж показва, че бъдещото развитие на пазара в много по-голяма степен ще се изрази в преразпределение на настоящите клиенти и в по-незначителна степен – в привличане на нови. Резултатите показват, че потенциалът от напълно нови клиенти не надминава 300-400 хиляди души. При това – не толкова платежоспособни и следователно не така привлекателни клиенти.

В тази ситуация два въпроса са от ключово значение – нагласите на настоящите клиенти за смяна на оператора и готовността за улесняване на преминаването от един оператор към друг.

Около една пета от настоящите абонати са обмисляли или обмислят и в момента възможността да сменят настоящия си оператор. Тези нагласи в по-голяма степен касаят двата утвърдени оператора (Мтел и Глобул) и в малко по-ниска степен последния – Вивател. Интересът към улеснена възможност за смяна на оператора е относително устойчив сред абонатите на настоящите оператори. На въпроса „Бихте ли сменили мобилния си оператор, ако можете да запазите номера заедно с кода (префикса)?“ над 21% отговарят с „да“, 53% - с „не“, а според 23 на сто решението им зависи от други условия. Така престоящата възможност за смяна на оператора със запазване на същия номер рязко увеличава интереса към такава стъпка, като за сравнение по-рано подобен отговор са давали едва осем на сто от потребителите.

Три четвърти от абонатите са за въвеждането на възможност за пренос на номерата, като 61% очакват преимуществено положителни крайни ефекти от подобна услуга. Основните очаквания са положителните ефекти да дойдат от промяна в ценовата политика на операторите. Всеки десети обаче споделя притеснението, че в новата ситуация няма да е ясно с абонат на кой оператор разговаряме (и съответно по каква тарифа се провежда разговорът).