След като румънското черноморско крайбрежие търпи все по-силната конкуренция на българските плажове и пострада от последните наводнения, Букурещ заложи на развитието на селския туризъм, за да се справи с намаляването на туристическия поток към страната. Но след този ход съперничеството между двете държави тепърва започва да се ожесточава. Това се казва в коментар на френския вестник Le Petit Journal, разглеждащ възможностите за туризъм у нас и в северната ни съседка.
Миналата седмица стана ясно, че румънското външно министерство е поставило България в една група с Иран като рискови за посещение държави. Двете страни влизат в т.нар. „жълта зона“, към която на румънските граждани се препоръчва особена бдителност. Поставените в „червената зона“ страни пък са Ирак, Ливан, Пакистан и др., като там вече се смята, че рискът при пътувания е особено голям. Защо България влезе в тези предупредителни списъци? „Страните в жълтата зона са именно там, защото за тях ни бе съобщено за няколко случая на нередности“, обясниха румънските власти. Като пример бяха посочени престъпници, преоблечени като патрулиращи полицаи, които ограбват колите на чужденците по българските пътища. „През миналата година Румъния е спечелила от туризъм едва един милиард евро, докато за България сумата е четири милиарда“, бе отговорът на Станимир Петков, съветник в българското посолство в Букурещ.
Според Le Petit Journal случаят е показателен за съперничеството в туристическия бранш между България и Румъния – страни, които разчитат много на излаза си на Черно море. Засега Румъния е в неизгодна позиция, като се има предвид, че, според цитирана от изданието информация, броят на румънските туристи, които предпочитат българското Черноморие през този сезон, значително се е увеличил спрямо лятото на миналата година. Въпреки че и у нас имаше много поражения от проливните дъждове, френското издание посочва щетите в Румъния, причинени от природата, като един от основните проблеми за туристическата индустрия в момента. Очаква се ерозирането на румънското крайбрежие да продължи, като се има предвид, че морските диги са строени преди 1989 г. и вече не са ефективни. За неспиращите и през туристическия сезон строежи в българските курорти не се споменава, дори се посочва, че застрояването у нас е по-малко от това в Румъния, по-ниски са и цените в някои курортни селища. Впрочем румънският министър на околната среда наскоро обяви, че близо 23 хил. кв. м плаж край курорта Мамая са били продадени от властите в Констанца без разрешението на Националната администрация по водите. Случаят предстои да бъде уточнен, като не е ясно с колко ще намалеят директните приходи на държавата от въпросния курорт.
„Трябва да признаем, че българите често предлагат по-добри услуги по Черноморието“, казва президентът на Румънската агенция по туризъм. „Но трябва да се стараем да рекламираме по-успешно родните курорти както в Румъния, така и в чужбина“, добавя той.
Страната обаче ще развива не само морския, но и селския туризъм, като за реклама на последния тази година ще се хвърлят повече усилия. Държавата ще помага на частните инициативи, целящи промотиране на дестинациите, подходящи за селски туризъм в страната. За развиващите такъв тип туризъм е осигурено и безплатно участие на туристически изложения.
12:19 | 01.09.22 г.