На 1 юли 2006 година влиза в сила Наредбата за отпадъци от електротехническо и електронно оборудване, която на практика предвижда задължението на производители и вносители да заплащат данък за всяка произведена или внесена бройка от електрически продукт.
На проведена днес пресконференция от Камарата на електротехниката в България (КЕТБ) и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) бе представено общото становище на засегнатите от наредбата организации и от предстоящото й въвеждане, също така бяха предложени практически действия за преодоляване на възникналите проблеми. Участие взеха Румен Атанасов, председател на КЕТБ, Златко Златков, председател на БАИТ, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, заместник-председателят на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев и Димитър Бранков, директор на Център „Чиста индустрия” при Българската стопанска камара.
Участниците в пресконференцията заявиха категоричната си позиция, че дискутираната Наредба не е съобразена с реалните възможности за нейното прилагане, а влизането й в сила да се отложи поне с 6 месеца, за да имат възможност засегнатите от нейното действие фирми да организират дейността си, с цел изпълнение на изискванията към тях.
Те добавиха, че единственото изпълнимо условие за момента е заплащането на продуктова такса, но въвеждането й не решава проблема с рециклирането на отпадъците и по този начин практически не се прилагат изискванията на европейските директиви. Но тя ще увеличи цените на електроуредите с около 10 на сто, което ще наложи свиване на потреблението в страната, а този факт, от своя страна ще накърни икономиката. Освен това повишението ще засегне конкурентоспособността на фирмите от сектора, ще намали потребителското търсене и ще ограничи достъпа на гражданите до този пазар.
Зам.-председателят на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев уточни, че по този начин се нарушават интересите на всички потребители, не само тези на бизнеса.
Съществен проблем за фирмите представлява и задължението за маркиране на опаковани продукти, което ще доведе до допълнителни разходи за преопаковането им.
Председателят на КЕТБ добави също така, че страната ни не разполага с необходимите пунктове за рециклиране и обработване на излязлото от употреба електротехническо и електронно оборудване. Самите продукти са различни и много на брой, като са съставени от различни компоненти, а в страната ни няма капацитет за обработката им и единици са тези, които могат да бъдат рециклирани в България.
По тази причина се налага излезлият от употреба електроуред да бъде изнасян извън страната ни, за да бъде обработен, а това налага влагането на нови инвестиции от страна на производителите и вносителите.
Общо бе мнението на участниците, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отказва да води ефективен диалог с представителите на бизнес организациите, като многократните писма и други материали, депозирани в МОСВ, не получават никакъв отговор от страна на министерството.
Спорната наредба е траспониране на европейската директива за отпадъците от електротехническо и електронно оборудване – WEEE. Тя е приета от Европарламента в началото на 2003 година, след няколкогодишна разработка на базата на съществуващия опит в Европа за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци и е резултат от рязкото скъсяване на жизнения цикъл на електроуредите поради морално остаряване, драстичното му поевтиняване и увеличаване на покупателната способност на населението, откъдето следва и ускореното му излизане от употреба. Европейските държави са на различен стадий на внедряването на тази наредба, като краен пример е Великобритания, където и до края на тази година няма да бъде въведена.
През последните няколко месеца в България са проведени две международни конференции, в рамките на които чуждестранни организации са предоставили на страната ни опита си областта, като по техни препоръки са необходими поне 18 месеца за внедряването на тази нова система.
Наредбата за отпадъци от електротехническо и електронно оборудване е приета през март от Министерски съвет и обнародвана в Държавен вестник на 2 май. Исканията и позицията на бизнес организациите относно нейното отлагане с най-малко шест месеца са изпратени на 21 юни до министър-председателя, министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката и енергетиката и председателя на Парламентарната комисия по околна среда и водите. Обмисля се също така да бъдат сезирани Националният съвет за тристранно сътрудничество, Съветът за икономически растеж, както и Върховният административен съд с цел спиране действието на нормативния документ.
12:47 | 14.09.22 г.