"Агенцията за приватизация (АП) ще продължи да предлага за продажба държавни дялове от дружества срещу компенсаторни инструменти на Българска фондова борса, но ресурсът на ведомството е ограничен", заяви изпълнителният директор на АП Тодор Николов на пресконференция, организирана от Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти.
Според председателя на сдружението Валентин Христов компенсаторните инструменти са достигнали етап на своето развитие, който е изглеждал недостижим само допреди няколко години. От датата на приемането им за търговия на борсата цената на компенсаторките се е повишила неколкократно. Към момента неизползваните компенсаторни инструменти са с номинал от 611,93 млн. лв., а изразходваните възлизат на 1,1 млрд. лв. От тях 634 млн. лв. номинал бяха занулени при приватизацията на 35% от Българска телекомуникационна компания през януари 2005 година.
По думите на Тодор Николов АП притежава пакети от общо 117 дружества предвидени за продажба през борсата, болшинството от които – миноритарни. Според него дори всички от тях да бъдат продадени, няма да се покрие стойността на компенсаторните инструменти в обращение. Част от компенсаторките вероятно ще бъде използвана при предстоящите сделки за Бояна Филм и ТЕЦ Варна, като подобна възможност се предвижда и при евентуалната продажба на ТЕЦ Бобовдол и Топлофикация Русе, заяви още изпълнителният директор на АП. По думите му в Министерството на транспорта вече се работи по изготвяне на стратегия за евентуална приватизация на Български морски флот и може да се очаква плащане на една част от пакета с компенсаторни инструменти.
„Необходимо е държавата да вземе решение относно бъдещето на последното останало дружество от така наречения „Пул Мечта“ - Български морски флот, тъй като сделка от подобен мащаб би могла да изтегли голяма част от неизползваните компенсаторни инструменти“, заяви Валентин Христов. „Според резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа до приемането на България в Европейския съюз реституцията трябва да бъде завършена напълно“, припомни още той.
Според него съществуват няколко реалистични модела за окончателното решаване на въпроса с компенсаторните инструменти. Вероятно през есента ще бъде взето окончателно решение на държавно ниво, като до началото на юли трябва да приключи издаването на нови инструменти. Като първа възможност остава продажбата на държавни дялове през БФБ. Вторият вариант, предложен и от Сметната палата, предвижда превръщането им в държавни ценни книжа. Като алтернативни модели Христов посочи продажбата на земи от Държавния поземлен фонд срещу компенсаторни инструменти, както и възможността част от главницата по ЗУНК да бъде изплащана чрез компенсаторки, а не само лихвите, както досега. Държавата може да извади дружества от списъка на фирми, забранени за приватизация, и част от тях да предложи за продажба срещу компенсаторки, каза още той.
Според Тодор Николов нивата от 113% от номинала, достигнати в началото на миналата година, са показали значително превишение на търсенето над предлагането. Това означава, че голяма част от собствениците на компенсаторни инструменти не са се възползвали от ситуацията, очаквайки още по-високи цени, заяви още той. “Малко е вероятно да станем отново свидетели на подобно рязко повишение и собствениците трябва да използват изгодните възможности, без да разчитат на нереалистични и емоционални прогнози”, каза още Николов.
На пресконференцията бе засегнат и проблемът с лихвоточките от жилищно-спестовни влогове. Според Валентин Христов обемът на неизползваните лихвоточки е над 15 млрд. лв., като според различни източници сумата варира между 18 и 22 млрд. лв. Цената им към момента е около 4 стотинки за лев номинал. Средно около 16 млн. лв. от компенсационния фонд изплаща държавата всяка година на около 4000 собственици на лихвоточки.
Слав Славов от Центъра за интердисциплинарни научни изследвания изрази мнение, че съществува известно противопоставяне между притежателите на лихвоточки, които са между 40 и 50 хил. души, от една страна, и държавата - от друга. Според него очакванията на собствениците на лихвоточки относно евентуалните обезщетения са до голяма степен нереалистични.
“Необходимо е разбиране и от двете страни. Нормално е някои хора да се чувстват ощетени, имайки предвид ниските цени на лихвоточките, но те трябва да си дадат сметка, че държавата няма как да осигури средства за тяхното обезщетение в пълен размер”, заяви още Славов. По думите му съществува реална възможност въпросът с лихвоточките да бъде решен в рамките на 5-6 години при наличие на определена схема и обсъждане на проблемите и от двете страни. Според Славов държавата разполага с над 3 500 имота в София, които са в лошо състояние и не се стопанисват. “При разумна оценка и подходяща инвестиционна програма те могат да се използват за обезщетение на част от правоимащите, като едновременно с това ще бъде постигнат дългосрочен позитивен ефект в екологичен и градоустройствен аспект”, заяви още той.
Според Тодор Николов трябва да се направи внимателен анализ на ситуацията около лихвоточките преди да се стигне до вземане на окончателно решение. Според изпълнителния директор на АП предложенията на народни представители за приравняване на лихвоточките към компенсационните бонове трудно могат да бъдат приложени на практика, тъй като между двата типа инструменти съществуват сериозни разлики. “Подобна стъпка може да бъде предприета само при наличие на точна информация за обема на компенсаторните инструменти, които ще бъдат емитирани срещу лихвоточки, както и за активите, които държавата може да предложи срещу тези инструменти. Балансът между предлаганите активи и компенсаторните инструменти е изключително важен, тъй като в противен случай компенсаторките няма да имат справедлива цена”, каза още Николов.
Свързани компании:
02:04 | 24.08.22 г.