На 10-то място сме в класация на СБ по способност за инвестиции в иновации

България е на 10-то място от страните от Централна и Източна Европа и Централна Азия по способност да инвестира в нововъведения. Това става ясно от доклад на Световната банка (СБ), който ще бъде представен в Прага по време на международна конференция на тема „Икономика на знанието”. Събитието, което ще се проведе на 28 и 29 март, се организира от Световната банка съвместно с министерство на финансите и правителството на Чешката република. По време на форума ще се обсъждат възможностите на страните от Европа и Централна Азия (ЕЦА) да подобрят своите системи за иновации и нововъведения и да създадат условия за по-добро използване на знанието от страна на бизнеса.

Страните от Източна Европа и Централна Азия изостават спрямо повечето от развитите държави в областта на разходите за проучвания и развитие, е един от изводите на доклада. В документа се казва още, че би било неефективно насочването на допълнително публично финансиране за поощряване на иновациите, без то да бъде съпътствано от подобряване на икономическите стимули, усъвършенстване на информационната инфраструктура и реформи в образованието.

“Превръщането на научно-изследователската и развойна дейност в търговски успех е ключов фактор за постигането на устойчив, дългосрочен растеж в региона на Европа и Централна Азия,” твърди Шигео Кацу, Регионален вицепрезидент на Световна банка за Европа и Централна Азия. “Това е възможно единствено ако осигурим стимули за изследователите и фирмите да работят съвместно за повишаване на конкурентноспособността като цяло и за създаване на качествени работни места.”

В доклада на Световна банка се прави анализ на различните финансови инструменти, с които разполагат държавите от Източна Европа и Централна Азия за поощряване на нововъведенията. Отправени са и препоръки за реформи, необходими за успешното прилагане на тези инструменти. Независимо от големия брой изследователи и наследството от постижения в образованието от периода на комунизма, страните, обект на изследване в доклада, се изправят пред трудности при превръщането на тези потенциални предимства в иновации с търговски успех. Необходимо е университетите и научно-изследователските институти да се кооперират по-успешно с частния сектор, се сочи в документа.

Средно разходите за проучвания и развитие в страните от Източна Европа и Централна Азия в момента са под 1 процент от БВП, което е значително под стандарта за Европейския съюз от 3 процента. В допълнение - близо две трети от разходите са от публично финансиране, докато в Западна Европа частният сектор предоставя между 65 и 70% от разходите за изследвания. Според доклада увеличаването на публичните разходи няма да подобри ситуацията, докато частният сектор не поеме по-значителна роля в развойната дейност. Докато новите страни-членки на Евросъюза отбелязват добри постижения, позициите на кандидат-членките сочат редица слабости. Румъния например като цяло е на дванадесето място сред всички 25 страни, но по показател „образование” заема двадесето място, поради ниския размер на съответното публично финансиране. Турция, която има сходна стойност на БВП на глава от населението с Литва и Словашката република, изостава спрямо двете държави по индекса „Икономика на знанието,” поради ниските показатели, свързани със среден брой години училищно образование и постижения в областта на математиката.

Индекс „Икономика на знанието“  (ИИЗ) - Показател за страните Централна и Източна Европа и Централна Азия