Кариерата на Светослав Велинов в сферата на капиталовите пазари започва преди 20 години. Той има осем години опит в банковата сфера на ръководни позиции в ИНГ Банк София и Банка ДСК, като десет години работи в сферата на управлението на активи и инвестиционното посредничество.
Професионалният му път е свързан с хедж фондовете и CTAs (Commodity Trading Advisors) по време на работата му за Schneeweis Partners LLC, Massachusetts, USA.
Светослав Велинов има магистърска степен от Isenberg School of Management, University of Massachusetts и бакалавърска степен от Американския университет в България. Той е сертифициран финансов аналитик (CFA charterholder).
Накъде се насочва инвеститорският интерес? Ще има ли балони на фондовия пазар? От какво зависи бързото възстановяване на икономиките? На тези въпроси на Investor.bg отговаря началникът на управление „Трежъри и капиталови пазари“ в Банка ДСК.
Г-н Велинов, ще продължи ли интересът към рискови активи и може ли да се очаква ново явление Robinhood? Може ли да станем свидетели на нова „война“ между дребните инвеститори и големите хедж фондове?
Докато политиките по вливане на ликвидност и разрастване на балансите на основните централни банки са в сила, интересът към рисковите активи ще го има. От една страна акциите са добро убежище за свръхликвидността на пазарите, от друга повишените инфлационни очаквания карат инвеститорите да се обърнат към капиталовите инвестиции с цел хеджиране на рисковете.
За война между дребни и едри инвеститори надали може да се говори, случаят с GameStop по-скоро бе свързан с изключително различното регулационно третиране на групите инвеститори, а това е тема на разделението на стандартни и финтех компании.
В същото време случаят с GameStop ясно показва настъпилите промени на финансовите пазари, където благодарение на социалните мрежи много на брой малки инвеститори могат да координират действията си. Ресурсът, с който разполагат тези инвеститори е значителен, като анализ на Goldman Sachs твърди, че над 40% от последните стимули на администрацията Байдън в САЩ, или над 700 милиарда долара, раздадени като чекове на физически лица, се озоват директно на фондовата борса.
На какво се дължи сегашният продължителен ръст на капиталовите пазари? Надценени ли са глобалните пазари на акции? Къде виждате рискове и балони на фондовия пазар?
Безпрецедентните монетарни стимули са в основата на ръстовете на основните индекси. Част от тях се насочват към капиталовите пазари, като инвеститорите търсят алтернативи с добра, или дори положителна доходност. Въпросът относно надценеността е двояк – от една страна традиционните коефициенти като цена към доход на акция наистина са високи спрямо средните исторически нива, но от друга въпросът до колко тези измерители са релевантни стои все повече.
Така например, един скорошен феномен на капиталовите пазари е понижението на основните индекси при позитивни икономически новини. Това показва до колко са зависими акциите от монетарните стимули на централните банки. В този смисъл може да се търси и нова методика за оценка, която обаче ще отдалечи цените на акциите от фундамента на компаниите.
Ще продължава ли покачващата се доходност по водещите облигации да притеснява инвеститорите на западните пазари?
Като че ли пазарите в Европа и САЩ са на прага на сериозна дивергенция. Ако се върнем малко назад във времето, ще видим как при финансовата криза през 2008 г. спредовете между доходността на американските и германските ценни книжа отбелязаха сериозно разширение. Сега ситуацията изглежда обратната, като доходността на десетгодишните бундове (германски ДЦК) изглежда фиксирана в диапазон от -0,30 % до -0,50 %, докато десетгодишните трежърита (американски ДЦК) може и да опитат тест на ключовото ниво от 2%.
Отношението на централните банкери също е различно – от Европейската централна банка са загрижени за повишението в доходността в дългия край на кривата, докато от Фед като че ли може и да го оставят да се случи поради далеч по-добрият темп на ваксинация на населението срещу Сovid-19 и очакванията за по-бързо икономическо възстановяване. Като цяло сериозен ръст на доходността на държавния дълг, особено неподплатен с подобрени икономически очаквания за еврозоната може да е притеснителен за инвеститорите.
Ще продължи ли възстановяването на цикличните акции? Предвестник ли е това на цялостното възстановяване?
Икономическите очаквания, особено в САЩ, са значително подобрени, а с тях и представянето на цикличните акции. Общото очакване е, че икономическото възстановяване и растеж са буквално зад ъгъла и е само въпрос на време ваксинацията срещу Сovid-19 да даде своите резултати, а икономиките да се върнат обратно в нормален режим на функциониране. Въпреки това, както обстоятелствата постоянно ни напомнят, рисковете като че ли изглеждат подценени. Пресен пример е постоянното развитие на нови щамове Covid-19, които могат значително да забавят този процес.
Каква диверсификация да направи инвеститорът в портфейла си, като се имат предвид рисковете заради здравната и икономическата криза?
По правило диверсифицираният инвеститор е в по-добра изходна позиция от концентрирания. В този случаи инвеститорите трябва, разбира се, да търсят положителна доходност, но не трябва да пренебрегват активите- убежища като най-нискорисковите ДЦК, които да дадат стабилна основа на портфейлите.
Може ли да прогнозирате към кои сектори инвеститорите са склонни да насочат вложенията без риск?
Ако става въпрос за капиталови пазари, то такова нещо, като „безрискова доходност“ е практически невъзможно. Сектор, който със сигурност ще е по-стабилен в краткосрочен период, е фармацевтичният – все пак целият свят разчита на ваксините. И там, обаче, съществуват сериозни рискове в опашката, като например неуспешна ваксина, която би имала унищожителен ефект върху всяка една компания.
Традиционно пазарите изпреварват реалната икономика с шест до девет месеца. Виждате ли това да се случва в ситуация на пандемия и рецесия?
Напълно възможно е, особено с оглед на очакванията за бързо възстановяване щом икономиките преминат отвъд мерките за овладяване на пандемията.
Идва ли краят на ниските лихви и символичната инфлация?
Въпросът е изключително широко обхватен. От една страна рисковете от завишена инфлация са реални, и мнозина централни банкери разбират това. От друга страна рязко повишение на лихвите може да доведе до шокове на капиталовите пазари и на пазара на недвижими имоти. На този фон централните банки трябва да търсят механизъм за изход от политиката на монетарни улеснения, когато времето за това е подходящо.
Само ликвидността на американските пазари ли е причината за обезценката на долара? Очаква ли се корекция?
Щатският долар като че ли тепърва ще показва сила спрямо еврото. Докато дивергенцията при доходностите по бундовете и трежъритата продължи да е в ход, зелените пари ще бъдат на печелившата страна. В добавка към това, трябва да се има пред вид и че администрацията Байдън ще е много по-малко сходна на директен натиск върху Фед с цел обезценка на долар, отколкото при неговия предшественик Тръмп.
Ще има ли повишение на лихвите, след като Фед води стимулираща политика с изкупуването на ДЦК?
И Фед, и ЕЦБ водят такива политики, като изходът на първите изглежда по-вероятен. На този фон е по-вероятно да видим ръст на доходностите (но, поне в обозрим период до края на 2022 г. не и на краткосрочните лихви) в САЩ. В Европа възстановяването е далеч по-бавно, а дисбалансите, които евентуално повишение на лихвите би разкрило, са далеч по-големи. С оглед на всичко това надали ще видим повишение на основните лихви в еврозоната в кратко- и средносрочен период.
Може ли да защитят от шокове политиките на централните банки с монетарни стимули?
Всъщност принципът трябва да бъде, че монетарните стимули защитават икономиките от шокове. Шокове за тях може да се наблюдават при отрицателна или никаква реакция на пазарите спрямо тях, което, както опитът ни показва, е преодолимо чрез допълнителни настройки на политиките.
По какъв начин суровините ще се повлияят от стремежите към по-екологично бъдеще?
Със сигурност зелените планове ще определят бъдещето на много пазари. Амбициозността на планът NGEU има потенциала да промени ситуацията чрез директни икономически стимули и това ще доведе до сериозни размествания на суровинните пазари. Поредното движение към зелена енергия ще способства металите и минералите, нужни например за производството на соларни мощности. От друга страна стремежът към въглеродно неутрални икономики до края на текущото десетилетие със сигурност ще намери своя негативен отпечатък върху петрола и замърсяващите енергоносители като цяло.
Какви са нагласите към българския капиталов пазар въпреки по-слабата корелация с международните пазари? Какви промени може да се очакват след включване на новите компании в Sofix?
По-слабата корелация на Българската фондова борса с глобалните пазари е обусловена главно от изключително ниската ликвидност на местната борса. Каквито и промени да се търсят за нея, истината е, че общото инвеститорско доверие и фундаменти трябват да бъдат подобрени, за да може да станем свидетели на реално функциониращ капиталов пазар.