„Изтичащата 2005 г. бе много успешна за страната ни, за националната икономика и в частност за банковия сектор. Данните до момента показват, че имаме всички основания да очакваме, че през 2005 г. ще реализираме най-високия темп на икономически растеж от началото на икономическите реформи в страната и този висок темп на растеж най-вероятно ще се запази и през 2006 г.“, заяви управителят на БНБ Иван Искров в речта си по случай днешния професионален празник на банкера.
Заетостта и доходите на домакинствата нарастват, което, съпроводено с растящата инвестиционна активност в икономиката, създава много добра среда за развитие на банковия сектор, добави Искров.
За 2005 г. очакваме балансът на банковия сектор да нарасне с 25% спрямо предходната година и да достигне 31 млрд. лева. Печалбата вероятно ще достигне 580 млн. лева, което ще е нарастване от 37.8% спрямо 2004 г.
Независимо от силната конкуренция на кредитния пазар и последващото намаление на лихвените проценти по кредитите възвръщаемостта на активите (ROA) на банковата система нарасна от 2.06% през 2004 г. до 2.23% към септември 2005 г., на което ниво очакваме да се запази до края на текущата година. Възвръщаемостта на капитала (ROE) също нарасна, като очакваме да достигне 23% през 2005 г. при 20% през 2004 г. За сравнение, в ЕС тези показатели за 2004 г. са съответно 0.5% възвръщаемост на активите и 12.2% възвръщаемост на капитала. „Същевременно през 2005 г. банковите мениджъри успяха да запазят качеството на портфейлите, като процентът на редовните кредити слабо намаля - от 92.9% в края на 2004 г. до 92% към септември 2005 г. Растежът на класифицираните кредити, особено в частта на кредита за домакинствата, бе една от основните причини БНБ да увеличи минималното ниво на провизии за тези кредити“, каза още Искров. По думите му предприетите от БНБ мерки за намаляване на темповете на растеж на кредита за частния сектор, както и натискът от надзорните органи за увеличение на капитала на някои банки през годината (в това число и чрез хибридни инструменти), са определили по-слабото намаление на капиталовата адекватност на банковата система в сравнение с предходната 2004 г. независимо от нарастването на рисковия компонент на активите. В края на месец октомври 2005 г. капиталовата адекватност на банковата система е 15.9% при 16.6% в края на 2004 г. – ниво, което от гледна точка на финансовата стабилност напълно удовлетворява централната банка.
Иван Искров припомни, че в началото на тази година БНБ предприе мерки, които бяха насочени към допълнително заздравяване на капацитета на банките за управление на кредитния риск и другите основни рискове, заздравяване на капиталовата им база и стабилизация на темповете на нарастване на кредита за частния сектор до едно умерено равнище, което може да бъде поддържано в средносрочен период. „В края на март и началото на април тази година обаче немалка част от колегите в банковия сектор предприеха действия, които целяха заобикаляне на мерките на БНБ и следователно намаляване на тяхната ефективност по отношение на ограничаване на темповете на растеж на кредита“, заяви управителят на централната банка. БНБ е взела мерки и в резултат в края на тази година ще бъде постигнат растеж на кредита в границата около 30%. „С решението си за промяна в Наредба №21 от началото на ноември УС на БНБ продължи действието на мерките до края на 2006 г., като подобри регулацията, така че да се гарантира постигането на вече приетите в началото на годината референтни стойности за нарастване на кредита за частния сектор за 2005 и 2006 г.“, допълни Искров.
В речта си той спомена и отнемането на лиценза на Международната банка за търговия и развитие, което би трябвало да се разглежда като ясен сигнал, че БНБ няма да толерира отклонения от стандартите за добра банкова практика. През идната година БНБ и правителството ще трябва да извършат техническата подготовка, така че след присъединяването на страната към ЕС да можем много бързо да се присъединим и към Валутния механизъм II при запазване на съществуващия режим на паричен съвет. Това ще ни позволи да се придвижим и към присъединяване към еврозоната във времевия хоризонт 2009 - 2010 г., каза Иван Искров. Като друга важна задача той определи новият закон за кредитните институции. Проектът на закон ще бъде завършен до края на тази година и ще бъде разпространен за консултации с банките през първото тримесечие на 2006 г. С проектозакона се прилагат напълно общите разпоредби на новоприетата европейска директива за осъществяването на дейност от кредитните институции и тяхната капиталова адекватност, както и частично на директивата за реорганизацията и прекратяването на кредитни институции. Най-интересната новост в проекта е въвеждането на т.нар. „единен банков паспорт”, както и на понятието кредитна институция, която освен банка ще урежда и дружеството за електронни пари. Съвместно с Комисията за финансов надзор БНБ вече е изготвила законопроект за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати. През първото тримесечие той ще се съгласува с банковата и финансова общност. Законът ще даде дефиниция на финансов конгломерат, ще определи методите за изчисляване на капиталовите му изисквания, както и начините за надзорна координация.
В напреднала фаза е и проект на нова наредба за капиталова адекватност. През второто тримесечие на 2006 г. тя ще се изпрати за дискусии на банките и ще бъде приета веднага щом се приеме новият банков закон. С нея ще се дефинират изискванията и редът за определяне на капиталовата адекватност по правилата на Новото споразумение за капитала (Базел ІІ).
През 2006 г. трябва да бъде завършен проектът за въвеждане на международен формат на банковите сметки (IBAN) в националната банкова система, съответстващ на формата, използван в страните от Европейския съюз. IBAN стандартът е необходим елемент за реализирането на Единната европейска платежна зона (SEPA). Международният идентификатор на банковата сметка осигурява извършване на презгранични клиентски преводи без грешки, дава възможност за лесна идентификация и валидация и създава потенциал за пълно автоматизиране на обработката на клиентски плащания (STP) при минимални промени в платежните системи, като улеснява потребителите при извършване и получаване на плащания в чужбина.
18:25 | 06.09.22 г.