Днес приключи редовната мисия на Международния валутен фонд (МВФ) по втория преглед за изпълнението на програмата по предпазно споразумение с фонда. Икономическият растеж на България остава силен, е едно от заключенията от приключилата двуседмична мисия. При втория преглед на стендбай споразумението с фонда разговорите бяха фокусирани върху изпълнението на програмата и икономическата политика за 2005 и 2006 г.
Правителството и експертите на МВФ ще продължат дискусиите през следващите месеци за договарянето на комбинация от политики, които ще позволят приключване на втория преглед на споразумението в началото на 2006 г.
Прогнозите на МВФ са за ръст на БВП от около 5,7% през тази година и 5,5 на сто през 2006 г. По-високите цени на енергоносителите и скокът на цените на хранителните продукти след наводненията през лятото доведоха до по-висока годишна инфлация през втората половина на годината, е оценката на фонда. Дефицитът по текущата сметка тази година се очаква да бъде около 13,5% от БВП.
Според ръководителя на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд изпълнението на програмата като цяло е удовлетворително, макар да се наблюдава изоставане от сроковете на структурните реформи, особено преди и след изборите в средата на годината. Правителството обаче провежда отговорна фискална политика като държавният бюджет отчита кумулативно положително салдо от около 3 процента от годишния БВП до август включително, посочи още той.
„За мен основното заключение е, че бързата експанзия и свръхтърсенето влошиха състоянието на дефицита по текущата сметка. Въпреки че правителството затегна фискалната политика, въпреки успеха на БНБ в това отношение, в момента сме в ситуация, при която частният сектор, на който всички разчитаме за развитието на икономиката, се намира в разширено търсене, което твърде много надвишава способността и на икономиката да предлага“, каза Фликеншийлд.
Тази година работихме при цифра 5,7%, което е малко по-добре от миналата година. Въпреки това растежът бе много по-висок в частния сектор. Резултатът е, че има значително спадане на частните спестявания, тъй като хората и евентуално бизнесът по-бързо харчат, отколкото да вземат кредити, а също така инвестициите са се покачили по-бързо, отколкото очаквахме, добави той.
По думите на Ханс Фликеншийлд увеличаването на инфлацията, което се наблюдава от неотдавна, доведе до равнище 5,5 на сто на годишна база и такова ще бъде до края на годината. Прогнозираното средно ниво за годината е 4,9%. Това не е толкова резултат от натиска на търсенето, а основно от шоковете в предлагането и наводненията през лятото и увеличаването на цените на петрола на световните пазари, което доведе и до увеличаване на цените на електричеството и топлоенергията у нас. „Особеното в тази мисия е, че правителството е ново, при това заварва действащо споразумение. В тази връзка искам да благодаря на фонда за проявеното разбиране относно някои срокове по структурни мерки, които бяха до 30 септември, и беше изключително трудно да изпълним. Ако се бяхме постарали да ги изпълним щеше щеше да е доста формално и изпълнението щеше да ни създаде проблеми след това при прилагането на съответните мерки“, заяви министърът на финансите Пламен Орешарски.
Освен това според него изненадващите в някаква степен данни за външнотърговския дисбаланс по отношение на търговската сметка и на текущата сметка са направили сложни дискусиите около нивото на излишъка, който трябва да бъде реализиран за тази и следващата година. По този въпрос не е постигнато единно мнение с фонда и дебатите предстоят.
Орешарски подчерта, че ще бъдат положени усилия всички мерки в структурната част на меморандума да бъдат изпълнени в съответните срокове и също ще продължим политиката на силни рестрикции по отношение на публичните разходи.
Според управителя на БНБ Иван Искров дискусията с МВФ през последните дни е била ползотворна и няма различия по въпроса за външната позиция на страната и нашата зависимост от международните инвестиции.
Противоречия обаче има в областта на кредитирано. „На практика мисията на МВФ държеше да запише в споразумението, че за 2006 г. допустимият размер на кредитирането в страната ще бъде 15%. Екипът на БНБ настояваше за по-гъвкав подход, а именно между 16 и 20%, тъй като мерките действат от доста дълъг период – последните доста по-драстични мерки действат от едва тримесечия – от април тази година“, уточни Искров.
Той добави, че ако през новата 2006 г. текущата сметка продължи да се влошава има готовност за преразглеждане на кредитите.
12:14 | 27.08.22 г.