Нови счетоводни стандарти влошили резултата на БЕХ със 177 млн. лв.
в. Сега
Българският енергиен холдинг (БЕХ) отчита отрицателен резултат преди данъци от 36.3 млн. лв. Това е влошаване с около 177 млн. лв. спрямо същия период на 2018 г., когато холдингът бе на плюс от 141.2 млн. лв. "Съществено влияние върху финансовия резултат на холдинга оказаха влезлите в сила нови международни счетоводни стандарти и изменения в действащите международни счетоводни стандарти", пишат от холдинга. Данните са от отчетите на държавните енергийни дружества за третото тримесечие, показа справка на в. "Сега". Традиционно една от основните причини за загубите в последните пет години са разходите за покупка на квоти за емисии на парникови газове, които от 2013 г. насам са все по-значимо перо в разходите на централите, работещи с изкопаеми горива. В опит да ги спасят БЕХ и ресорното министерство за пореден месец се опитват да приключат процедурата по увеличение на капитала на дружеството с 600 млн. лева. За да може холдингът да "кредитира" губещи централи обаче, е нужно разрешение от Брюксел.
Чиновниците се разбързаха с газовата борса
в. Сега
Едва 14 дни - това е срокът за приемане на предложения, коментари и становища по поправките в Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Те са важни, защото без тях Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма как да организира новата газова борса, която по закон трябва да стартира от началото идния месец. Стандартният срок за обществени консултации по нормативните документи е 30 дни, но явно чиновниците закъсняват. Промените в наредбата целят да допълнят изискванията, свързани с това дали определено лице отговаря на Закона за енергетиката за издаване на лицензия за организиране на борсов пазар на газ. Предвидени са и други специализирани поправки, свързани с организирането на новия пазар, които трябва да се приемат, за да може той да е факт
Раздават SOS бутони на хора с увреждания
в. Монитор
Възрастни хора с хронични увреждания ще бъдат наблюдавани с умни устройства. Те ще разполагат с SOS-бутони, чрез които ще викат на помощ лекари и доброволци, когато състоянието им се влоши.
Тази пилотна програма по норвежки образец ще бъде внедрена скоро от Българския червен кръст, съобщи неговият председател акад. Христо Григоров. По думите му дистанционното наблюдение е особено подходящо за хора с трайни увреждания, най-вече самотно живеещи пенсионери и хора, които са в отдалечените и малки населени райони.
Климатичните промени влошават корабоплаването по Дунав
в. Труд
Навигационната обстановка по река Дунав е усложнена, но е нормална за този сезон на годината. Подобна е ситуацията в целия участък на реката включително в Унгария, където вече има въведени ограничения. Засушаването и климатичните промени засягат българо-румънския участък и това оказва влияние върху корабоплаването, съобщиха от Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав” (ИАППД).
Българският и чешкият бизнес ще инвестират заедно в нови пазари
в. 24 часа
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Чехия Томаш Петричек обсъдиха възможности българският и чешкият бизнес да обединят усилията си като реализират съвместни проекти и инвестиции, включително на нови пазари като Африка. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на външните работи. Двамата разговаряха в Министерството на външните работи, където Екатерина Захариева посрещна Томаш Петричек на първо посещение у нас. Външният ни министър подчерта традиционното приятелство между Чехия и България, които догодина ще отбележат 100 г. от установяване на дипломатически отношения.
По-малко пари за селскостопанска политика и кохезия в новия бюджет на ЕС
в. 24 часа
Намаляване на средствата по кохезионната и общата селскостопанска политика и увеличаване на парите за климата и програмите за изследвания, иновации и образование - така накратко изглежда предложения от Европейската комисия бюджет за следващия 7 годишен период между 2020-а и 2027-ма година. Заради Брекзит, с който се губи значителна част от средствата в европейския бюджет и обявените нови приоритети на следващата Европейска комисия, се налага преоценка на кохезионната и селскостопанската политика, които, според Комисията, трябва да бъдат модернизирани. На практика това означава, че за кохезия ще бъдат заделени малко над 0.3 на сто от брутния национален доход на 27-те страни-членки, като за миналия седемгодишен период процентът е бил почти 0.4 на сто, предава БНР. Още по-голямо свиване има при селскостопанската политика, за която са предвидени почти толкова при над 0.4 на сто за периода 2014-та-2020-та.
23:10 | 13.09.22 г.