Народното събрание ще одобрява допълнителните бюджетни кредити над 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи или от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на консолидираната фискална програма. Това реши днес парламентът, който прие на второ четене промените в Закона за устройство на държавния бюджет.
Измененията, които ще влязат в сила от 1 януари 2006 г., предвиждат допълнителните бюджетни кредити над посочения размер да се одобряват по предложение на правителството.
Досега министърът на финансите можеше да разреши допълнителни кредити, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на държавния бюджет.
Правителството с бюджетната прогноза на предвижданите параметри на държавния бюджет за следващите три години ще приема разходни тавани за следващите три години по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, приеха още народните представители.
При недостиг на средства по бюджетите на общините могат да се отпускат безлихвени заеми за финансиране на разходи, в това число и за Данък върху добавената стойност, до възстановяването им по одобрени проекти и програми, съфинансирани от ЕС.
Заемите ще се отпускат и възстановяват при условия, по ред и в срокове, определени с акт на Министерския съвет. Тези разпоредби ще влязат в сила от деня на обнародването на промените в Закона за устройството на държавния бюджет в Държавен вестник.
Парламентът записа, че "консолидираната фискална програма" включва държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, бюджетите на БНТ, БНР, държавните висши училища, БАН и др.
05:53 | 01.09.22 г.