НАП обжалва глобата от 5.1 млн. лв. за изтичането на лични данни
В. Сега
Националната агенция за приходите вече е обжалвала в съда глобата от Комисията за защита на личните данни заради теча след хакерска атака, който засегна над 5 млн. български граждани и фирми. Това потвърди пред в. "Сега" председателят на КЗЛД Венцислав Караджов. По негови думи делото ще се гледа в Софийския районен съд и предстои да бъде насрочено в края на годината.
В последните дни на август КЗЛД връчи на приходната агенция акт за установяване на административно нарушение, последван от наказателно постановление, с което се налага санкция. Причината за глобата в размер на 5.1 млн. лв. е пробивът в информационните масиви на НАП, който доведе до безпрецедентен теч на лични данни, засегнал на практика всеки данъкоплатец у нас. От приходното ведомство обаче са на мнение, че нямат вина, тъй като не са отговорни за хакерската атака и са защитили адекватно системите си.
Холдинг БДЖ ще бъде ликвидиран до края на януари
В. Сега
"Холдинг БДЖ" ще спре да съществува до края на януари догодина. Дъщерните му дружества - за товарни и пътнически превози, ще бъдат преобразувани в еднолични акционерни дружества с надеждата двете компании да излязат от влошеното си състояние. Това е решил съветът на директорите на компанията майка, съобщиха от БДЖ във вторник. Намерението им било подкрепено от министъра на транспорта Росен Желязков.
Вместо по един управител "БДЖ Пътнически превози" и "БДЖ Товарни превози" вече ще имат съвети на директорите, които ще вземат решенията. Една от причините за реформата е спадът във финансовите показатели, което не е изненада на фона на трагичното състояние, в което се намира холдингът вече години наред, и натрупаните му дългове. Преди месеци държавата даде около 200 милиона лева, за да може БДЖ да ги покрие. Само за първите шест месеца на годината загубата на холдинга е малко над девет милиона лева, показва справка във финансовия отчет на дружеството.
Детските добавки остават 40 лв. и догодина
В. Сега
Както и обезщетенията от НОИ, семейните помощи за деца остават в старите си размери и следващата година въпреки сериозното увеличение на минималната заплата и инфлацията. Без промяна остава и прагът за достъп до тях, което с новата минимална заплата означава стесняване на кръга от хора, които имат достъп до подпомагането. Това става ясно от проекта на закон за държавния бюджет за 2020 г., който бе публикуван за обществено обсъждане в края на миналата седмица.
Прагът за достъп до еднократна помощ при бременност и еднократна помощ за дете в първи клас остава 450 лв. средномесечно на член от домакинство. За детските надбавки - помощите, които се дават на дете до завършване на средно образование, прагът за достъп остава 400 лв. В намален размер - 80%, получават надбавката семействата, в които средномесечният доход на човек е от 400 до 500 лв.
Проф. Балтов: Някои клинични пътеки трябва да бъдат повишени между 60 и 80%
В. 24 часа
Това, което знам за другата година е, че се очаква около 230 млн. повече да бъдат отпуснати за болничната помощ, което значи бюджет от около 2 млрд. 230 млн, което е 10% спрямо 2019 г. Разбира се ще се търсят и допълнителни резерви. Това, което иска да предложи Българският лекарски съюз, е намиране на начини за намалявяне на броя хоспитализации, защото знаем, че са достигнали праг, в който не могат да растат повече. Това заяви директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов в Сутрешния блок на БНТ.
"Някои клинични пътеки трябва да бъдат повишени между 60 и 80%, например хирургичните. Не може една операция от апендицит да е 400 лв", каза още той.
Обсъждат регулация на Airbnb
В. Труд
„В момента се провеждат срещи между Министерството на туризма и други заинтересовани институции за регулиране на правната рамка на платформата за споделено отдаване под наем на жилища Airbnb.
Преговорите още не са финализирани, но експертите черпят опит от други европейски страни, според който може да действаме с обявите в страната”.
Това заяви експертът от Комисията за защита на потребителите (КЗП) Бранимира Недялкова и допълни, че към момента няма конкретни предложения за това как може да се извърши тази регулация.
Изяли сме повече фалшиво сирене
В. Труд
Българите са изяли повече сирене с растителни мазнини през първите осем месеца на тази година, спрямо същия период на миналата. Това показва анализ на министерството на земеделието.
Мандрите са произвели 8338 тона имитиращи продукти за периода, което е с 5,5% над нивото преди година. Тогава количествата са били 7904 тона.
Все пак през последните три години производството на сирене с палма намалява, отчита агростатистиката. През 2016 г. сме изяли 16 231 тона имитиращи сирена, през 2017 г. – 14 699 тона, а през цялата 2018 г. – 13 502 тона.
03:44 | 09.09.22 г.