Комисията за лични данни ще бави максимално глобата за НАП
В. Сега
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) смята максимално дълго да протака налагането на глоби за най-големия теч на информация от държавна институция в историята на България. Председателят на комисията Венцислав Караджов даже влезе в ролята на адвокат на НАП по скандала с огромния теч на лични данни, представяйки куп аргументи защо нарушителят не трябва да бъде санкциониран веднага.
"Регламентът предвижда много високи санкции за такъв тип нарушение - до 20 млн. лева. Налагането на санкцията веднага, преди да се изяснят съответните факти и обстоятелства, би отнело средства от самия администратор, които той трябва да вложи в момента, за да подобри системите си", обясни Караджов пред Би Ти Ви. Пред "Сега" той поясни, че проверката ще започне следващата седмица и че още е рано да се каже дали, кога и с колко ще бъде глобена приходната агенция. "Не може глоба да се наложи априори само защото има теч", бе категоричен той. Първо трябвало да се установи колко е голям пробивът в системата на НАП, колко физически лица засяга и какви видове лични данни са изтекли. "Дали става дума само за ЕГН-та, или адреси, или както се говори в конкретния случай, за трудови договори, за здравни вноски и други осигуровки", каза още шефът на комисията. Малко преди това Караджов обясни по Би Ти Ви, че от НАП са признали, че течът засяга на практика цялото население на страната. Това твърди и прокуратурата.
Кабинетът обмисля нови бонуси за авто инвеститорите
В. Сега
На фона на горещите преговори с "Фолксваген" за това да разположат завода си у нас, а не в Турция, правителството обмисля нови стимули за бъдещите авто инвеститори. За целта ще бъдат направени промени в едноименния закон, както и в Закона за устройство на територията, а до два месеца страната ни ще има и специална стратегия. Това стана ясно от думите на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев, който е член на Управителния съвет на Автомобилния клъстер. Вчера негови представители се срещнаха с премиера Бойко Борисов и с представители на кабинета.
Предвижда се фирмите да могат да се възползват както от държавното подпомагане по Закона за насърчаване на инвестициите, така и от еврофондовете. Освен това ще се работи и по облекчени процедури, свързани с индустриалните зони у нас.
Шефът на военното разузнаване ген. Ангелов подаде оставка
В. 24 часа
Шефът на военното разузнаване ген. Пламен Ангелов е подал рапорт за освобождаване от длъжност. Новината съобщи министърът на отбраната Красимир Каракачанов вчера, 5 дни след скандала с нерегламентираното издаване на допуски за работа с класифицирана информация в службата.
Ангелов си остава военен, след като бъде издаден указ за освобождаването му, каза Каракачанов. И обясни, че в момента той няма предложение за поста. Има си процедура за назначаването на нов директор, допълни министърът.
Президентът взел над 122 хил. лв. заплати, съпругата му – 12 хил.
В. 24 часа
122723 лв. от заплати е получил президентът Румен Радев през 2018 г. 12006 лв. е получила съпругата му Десислава. Това се разбира от декларацията по публичния регистър на държавния глава за миналата година, публикувана в сайта на комисията за противодействие на корупцията КПКОНПИ.
20500 лв. влог в банка има президентът. и 5486 лв. в пенсионни фондове или инвестиции.
Наличните му средства от заплати, декларирани през м.г. са 8 хиляди лв. Съпругата му има 3200 лв. от спестявания, декларирани през м.г. Десислава си е купила и шкода за 7 000 лв., които са от заплатата на президента.
Бойко Борисов спестил 271 475 лв.
В. 24 часа
83 450 лв. от заплати е получил министър-председателят Бойко Борисов през 2018 г. Това показва декларацията му в публичния регистър. КПКОНПИ публикува днес декларациите на властта за имотното им състояние през м.г.
190 775 лв. банкови влогове има Борисов. Те са спестени от доходи, декларирани през предишните години. Той е получил и 5445 лв. от болнични, които също са на влог.
75 265 лв. налични средства е декларирал министър-председателят. Те са от заплати. Общо спестяванията на премиера стават 271 475 лв.
Всеки 6-и българин би станал приемен родител, ако получава заплата
В. Монитор
Половината (53%) от българите подкрепят децата в риск да се отглеждат в приемни семейства, а 24% са на противоположното мнение, показват резултатите от национално представително допитване, реализирано от Изследователския център „Тренд“ по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа.
Одобрението е най-голямо сред висшистите (63%). С намаляване на образователната степен намалява и одобрението към отглеждането на деца в риск от приемни семейства. Попитани какви са причините децата да се отглеждат в приемни семейства, а не от собствените си родители, най-голям дял от българите (всеки шести) посочват бедността или финансовите проблеми пред родните семейства. За всеки десети от сънародниците ни проблемът е в липсата на родителски капацитет или „безотговорността“ на биологичните родители. Само 8% от българите отчитат, че в приемна грижа се отглеждат изоставени деца, а за 7 на сто от българите насилието е причина за настаняването в приемни семейства.
21:29 | 10.09.22 г.