Често се налага пациентът да влезе в болницата, за да разберем, че е здрав

Какво е състоянието на здравната система в България, какъв е подходящият модел за реформиране на системата, какви мерки биха повишили конкурентоспособността на болниците, има ли необходимост от рейтинг на лечебните заведения и какви биха били ползите от него. Investor.bg разговаря с проф. д-р Иво Петров, медицински директор Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.

Проф. д-р Иво Петров д.м. е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София. Има 4 специалности - „Вътрешни болести”, „Кардиология”, „Инвазивна кардиология” и „Ангиология”. Проф. Петров е завършил и „Здравен мениджмънт” в МУ-София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. През периода 1999-2000 г. е стипендиант по Инвазивна кардиология и радиология в същата болница. Между 1992 и 2006 г. е в УМБАЛ „Св. Екатерина”, където преминава през позициите доброволен сътрудник, асистент, старши и главен асистент в клиниката по Кардиология.

През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологична клиника на МБАЛ „Токуда Болница София”. През 2010 г. придобива звание „Доцент”. През 2012 г. основава високотехнологичната Сити Клиник, където оглавява не само екипа по Кардиология и ангиология, но е и Медицински директор. Доц. д-р Иво Петров е бивш председател на Дружеството на кардиолозите в България и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Многократно е бил Национален консултант по Кардиология и Инвазивна кардиология.

- Проф. Петров, българската здравна система има много дефицити. Според Вас кои са най-неотложните проблеми на здравеопазването у нас?

- Един от големите проблеми на българското здравеопазване е преекспонирането на индикациите. С други думи това, което би могло да се изясни на извънболнично ниво, сега често се налага да се изяснява на болнично ниво. Често се налага пациентът да влезе в болницата, за да разберем, че е здрав, което една рационална здравна система и рационален здравноосигурителен фонд не би трябвало да го позволява. Защото този здравен фонд плаща пари за това да разберем, че един потенциален пациент всъщност не е пациент, а е здрав човек.

Трябва да се избяга от това да се преекспонират индикациите както за диагностика, така и за лечение, защото ако се стигне до истински контрол, такъв тип поведение дори е правно наказуемо. Никой няма право дори от правна гледна точка, за морала е ясно, да набеждава, че един здрав човек е болен, за да прилага едно мнимо лечение. Това трябва да бъде със сигурност наказуемо и в добрите и модерните здравни системи много отдавна това се наказва и за такова поведение се отнемат лицензи и се влиза в затвора. Затова е хубаво да се следи при колко преминали пациенти е съвпаднала изходната с финалната диагноза.

Не може например сто пациента, които се приемат с нестабилна стенокардия, което е потенциално драматично състояние в кардиологията, да се оказва на изхода, че 70% от тях са здрави. Явно в такъв тип болнично заведение куцат някои неща – може професионалното ниво да е ниско, причината може и да е в ръководството, защото то може да е дало задача на лекарите да има такива пациенти. Проблем в България е не, че парите следват пациента, а пациентите, и по-скоро диагнозите, следват парите. Един вид в България се отчитат такива диагнози, за които има пари, което е катастрофално и смачква всякаква обективност на статистиките.

И докато не се стигне до наказание на преекспонирането на дейностите, няма да се поправи системата и няма как средствата, които изтичат за неиндицирана дейност, да бъдат използвани за индицирана дейност и за високи технологии. 

- Погледнато от Вашия опит, съществува ли в страната проблем с качеството и с достъпа до здравна помощ?

- Винаги съм казвал, че в България медицината върви много добре, но здравеопазването не толкова добре. От медицинска гледна точка има развитие на все по-добри методики и все по-големи новости, но за съжаление здравеопазването е така структурирано и недобре организирано, че малка част от хората имат достъп до тази висока медицина. Неслучайно и пародаксално имаме много болници, а в същото време много българи ходят да се лекуват в чужбина, което ни показва, че нещата не са направени така, че българите да могат да ползват тези иновативни методики, които хващат вниманието на пациента.

И аз, за съжаление, понякога насочвам пациенти за лечение в чуужбина, защото знам, че в България има методики, които не са приложими. А това, разбира се, е проблем на здравната система и на изразходване на средства. Ако парите се изразходваха рационално, трябваше да стигат както за базовото ниво, така и за високото. И ако някоя иновация се прилага спорадично и не е добре реимбурсирана, е повече от ясно, че тя ще бъде много малко приложима и малко пациенти ще имат достъп до нея. Това прави иновацията неразвита от здравна гледна точка, защото пациентите нямат достъп до нея.

Такъв е примерът с интервенционалното лечение на мозъчен инсулт, което от две години вече е златен стандарт, а по този начин се лекуват едва един процент от инсултите в България. За да бъде коригирано това, имаме нужда от решаване на проблемите в здравеопазването на всички нива – логистика, разпознаване, обучение на потенциалните пациенти и на всички звена за това какво трябва да се случва с такъв пациент. А той трябва максимално бързо да бъде обхванат от здравната система, за да получи тази авангардна и модерна медицинска помощ, която сега е залегнала в клиничните ръководства. Сегашният модел на здравеопазване е нерационален и ни кара много често да не можем да изпълняваме клиничните ръководства, които сме длъжни да прилагаме.

- Според Вас кои са ключовите критерии за конкурентоспособност на една болница?

- На първо място е поддържането на професионалното ниво на работещите в лечебното заведение, защото в последните години малко се отдръпнахме от това. А не е маловажно лекарите на какви курсове са ходили, какви конгреси са посетили, какви лекции са чели, има ли ли са участия в клинични проучвания... В медицината ако не подобряваш знанията и възможностите си, изоставаш. Това се отнася и за болниците – тези които не се развиват, остават назад в класациите, защото не са актуални. Важно е и спазването на най-високи стандарти в лечението и правилата за добра медицинска практика, както и наличието на модерни технологии, на авангардни методики.

- Точно преди половин година екипът на здравното министерство предложи два варианта за нов здравноосигурителен модел в България, водено от консенсусното разбиране, че финансирането на здравеопазването у нас не работи по правилния начин. Може ли влизането на застрахователите в здравното осигуряване да реши проблемите на системата?

- Смятам, че трябва да бъде въведена национална хибридна система, която трябва да е имного социална по подобие на системите във Франция и в Япония. Трябва да имаме основен стълб на финансиране от държавата - във Франция това е 70%, и да има съучастие на всеки гражданин в рамките на 20-30% към финансирането на здравната услуга. Така всеки ще има ангажимент да плаща в такъв процент за здравната услуга, която получава. Това съфинансиране може да бъде организирано чрез допълнително здравно осигуряване.

Друг вариант е тези, които не искат допълнително здравно осигуряване, да си плащат кеш. По-социалният вариант е приложимият във Франция, но всички работещи са задължени да правят допълнителни здравни осигуровки, като допълнителната вноска се дели между работодателя и потенциалния пациент. По този начин малкият процент финансиране ще контролира изразходването на големия процент. Или ако здравният фонд, който прави допълнителното осигуряване, не смята, че един пациент е показан за дадена конкретна процедура, няма да се затвори кръгът (става дума за плановите процедури) - трябва да има комплексно решение и на трите страни, че такава процедура трябва да бъда направена.

- Какви мерки биха ориентирали по-добре пациентите за предлаганите здравни услуги и тяхното качество?

- За пациентите не е маловажно да знаят къде да отидат за лечение и къде да насочат своите близки. В момента практиката у нас, както образно казвам, е, че пациентите правят хоризонтални движения, докато най-накрая стигнат до правилното здравно заведение. Вместо пациентите да се лутат между една, втора, трета болница и накрая да прочетат някъде къде може да им се помогне за проблема или пък някой под сурдинка да подскаже къде да отиде, трябва да избягаме от тези практики и да имаме на светло данни за това кои пациенти къде биха намерили квалифицирана и модерна, актуална здравна помощ. Тъй като хоризонталните движения, освен че не вършат работа, водят и до риск за пациента, до преекспониране на индикациите и до преразход на здравната система. А за да избягаме от преразход на системата, е добре работата, която е най-добра за даден пациент, да се върши в болниците, в които най-добре може да бъде свършена.

- Имате ли впечатления, че българското общество губи доверие в болничната помощ?

- По мое мнение българинът е до голяма степен добре обслужен от здравната система. Има много какво да се подобрява в позитивна посока и въпреки всичко здравната услуга е много достъпна в България и то в сравнение с държави, които отделят много повече средства за здравеопазване – Канада, Великобритания, са пример за нас като общества. При тях обаче има дълга чакаща листа за редица процедури, докато в България не е така. Здравната услуга е много достъпна, но за съжаление доверието е скъсано някъде в предоставянето на качеството.

Както посочих, при тези безсмислени хоризонтални движения на пациентите им става ясно, че не им е помогнато и така се губи доверието. За да се възстанови доверието, трябва да имаме такава акредитация, която да доведе до предвидимост на предоставената здравна услуга. Така пациентите да са сигурни, че като отидат в дадено лечебно заведение, ще получат конкретно ниво на здравна услуга, от която да бъдат доволни.

- Наблюдавате ли разделение във възприятието на българите за частни и държавни лечебни заведения?

- Може би да. За това разделение обаче са виновни ред отговорни фактори - всички опити за селективно финансиране на някои дейности, също и нагнетяването на напрежение между държавни и частни болници от поставени на високо ниво функционери на здравеопазването. Във всички случаи няма как да има различия, когато се спазват високите медицински стандарти и критерии.

- Българската болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group ще представят независимо проучване – Най-добрите болници в България, което класира най-добре представящите се болници в България. В световната практика са популярни подобни рейтинги. Защо е важно и в България да има такава класация? Като модератор на предстоящото събитие на 25 март каква е позицията Ви?

- Добрите здравни системи се базират на данни и изводи от тях, като така се оценява задоволството на потребителите на здравна помощ. Според мен трябва да има класация и от страна на лекарите, както има инициатива колеги да гласуват за колеги, така и болниците да гласуват за болници, защото не е важно само как се чувстват пациентите, а и какво е нивото на наука, на колаборация, на технологиите според хората, които се занимават с медицина и здравеопазване. Такъв рейтинг е абсолютно задължителен в много болнични системи, той присъства в САЩ, Западна Европа, тоест добрите здравни системи имат рейтинг на болниците.

Той дава информация както на пациентите, така и на лекарите. Например за мен не е маловажно къде бих изпратил пациент за лечение за терапевтична област, за която не съм компетентен. Така че бих искал да знам къде са най-добрите ортопеди, най-добрите неврохирурзи, къде е спецификата в работата, защото може да има неврохирургии, които са много добри за гръбначна хирургия или други за епилепсия или за аневризми, тоест в коя неврохирургия имаме интервенционално лечение.

Разбира се, най-важното е да има обективна класация и да няма значение формата на собственост на болницата, нито мениджмънт, нито на националност. Защото знаем, че медицинският туризъм е държавна политика в много страни по света – Турция, Тайланд, Сингапур, Индия, ОАЕ. Дори има страни с министерство на здравния туризъм, тоест това е държавна политика. Но без обективна класация, такава политика би била абсолютно нереализуема. Според мен класиране на болниците в България трябва да има задължително.

- Ще съдейства ли класацията да се подобри достъпът до качествено лечение, тъй като посочва ориентири точно за това?

- Именно в тази посока се надявам, че ще донесе ползи класацията. Тя обаче трябва да е абсолютно обективна и да включва абсолютно всички болнични заведения независимо дали членуват някъде, независимо от собствеността, за да няма изкривяване. Добре е класацията да включва всички потенциални обекти и субекти.

- Очаквате ли обществото да се довери на класацията?

- Акцентът е в основаването на рейтинга на обективни критерии. Тоест да не е възможно някой да почерпи, за да излезе нагоре в рейтинга, което е класика в България – да почерпим, за да ни се случи нещо. Защото ако има изкривяване, някоя болница, може да има полза, но това няма да е задълго. Така ще изгуби интереса и доверието на потребителите. И ако видя в класацията някоя болницата, за която се знае, че спекулира и не спазва добрата медицинска практика, аз лично като ползвател, веднага ще спра да гледам този рейтинг, ще ми стане ясно, че той е нагласен. Така и с рейтинга е свършено, и с агенцията, която го е направила.