България трябва да създаде достатъчно условия за устойчивост на икономиката, за да бъдем по-малко уязвими. Ние не се поучихме от последната финансова криза. Това каза доц. Даниела Бобева, бивш вицепремиер, VUZF Lab, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.
Бобева ще изнесе основния доклад на кръгла маса по темата "Нова икономическа криза в България - кога и защо?", на която ще присъстват над сто водещи икономисти, финансови експерти и анализатори в България, представители на държавните институции, бизнеса, академичните и научните среди.
Илюзията на добрата макрорамка е в това, че ние си казваме: „Ние сме си осигурили макрорамката, а отвън като ни стоварят криза, ние нямаме вина за това. Това не е вярно и това е много заблуждаващо, посочи Бобева.
По думите й теорията за кризата излиза от политикономията. „Така че тук имаме два различни аспекта и единият е усещането за криза. Има анализатори, които това правят непрекъснато – предсказват криза, тя рано или късно се сбъдва, просто защото икономиките се развиват циклично и защото много фактори биха били достатъчно силни, за да влошат още повече икономическия цикъл. Насъбраха се обаче доста негативни глобални и регионални фактори, които се отразиха на икономиките и повечето от прогнозите за миналата година не се сбъднаха“, посочи тя.
За Бобева е естествено такъв дебат да се пренесе и в България, защото ние сме една отворена икономика, силно зависима от тенденциите във външните пазари.
„Прогнозирането през последните години стана много рискована дейност, защото прогнозите не се сбъдват, още повече за България. Прогнозирането стана нещо като хвърляне на боб. При едни много сложни модели за прогнозиране и една голяма експертиза, особено в международните институции, големите банки и т.н., все повече не се сбъдват прогнозите, за България още повече. Много трудно се предсказва българската икономика“, коментира икономистът и бивш вицепремиер.
Даниела Бобева каза, че целта на едно такова събитие е да видим какви са уязвимостите на българската икономика и какво би могло да се очаква при различни сценарии, при различни варианти за външните и вътрешните фактори за българската икономика.
„България е в топ 3 най-стабилни макроикономически държави в Европа в продължение на почти 20 г. Тази макрорамка обаче може да бъде един много лош фактор, тоест да ни заблуди, че сме имунизирани от криза и от по-голямо влошаване на икономическите показатели. Гърция е добър пример за това как изведнъж много бързо се влошават показателите. Ние се хвалим и продължаваме да се хвалим с ниски равнища на дълг. Ние можем от рамките на един до четири месеца да влошим дълга и да го утроим. Тази макрорамка ще бъде стабилна дотолкова, доколкото вътре в отделните сектори икономиката се развива добре“, анализира Бобева.
Миналата година главният икономист на МВФ в едно изказване каза: „Имате още 2 години, за да поправите покрива си в слънчеви години“. Покривът се оправя в слънчеви години, не се оправя, когато завали дъжд. Проблемът е, че като че ли слънчевите години свършват, коментира Бобева.
Според доц. Бобева политическите и геополитическите фактори все повече оказват влияние върху развитието на икономиката. Тя обясни, че конференцията е насочена към това да се види кои са каналите, по които ще протече евентуален външен шок.
Данните и в еврозоната, и в глобалните прогнози показват, че не неразвиващите се страни, не бедните, а развиващите се страни ще бъдат епицентър на турбуленцията в глобалната икономика. Това е лоша новина за нас, защото германската икономика едва не влезе в рецесия главно заради автомобилния си сектор, каза бившият вицепремиер.
08:18 | 13.09.22 г.