Христо Стоянов управлява дейностите по бизнес развитие на Европейския инвестиционен фонд в България. Присъединява към екипа в София през 2011 г. и отговаря за операциите на българския холдингов фонд, който предоставя финансиране за малкия и среднrs бизнес от структурните фондове на ЕС посредством финансови инструменти като кредитни гаранции, стартъп акселератори и фондове за рисков капитал.
Регионалният представител на ЕИФ е член на директорския борд на ДЖЕРЕМИ България – дружество, което финансира диверсифицирано портфолио от дялови фондове за рискови инвестиции и продукти за защита от кредитен риск в банкови институции.
Преди работата си в ЕИФ, Христо Стоянов е управлявал проекти по сливания и придобивания във Форем Консултинг в София. Притежава магистърска степен по бизнес администрация от University of Notre Dame в САЩ.
За инвестициите в рисков капитал, за новите гаранционни финансови инстументи на Европейския инвестиционен фонд, и защо е въпрос на време българска технологична компания да стане световно име, Investor.bg разговаря с Христо Стоянов, представител на Европейския инвестиционен фонд в България.
– Г-н Стоянов, Европейският инвестиционен фонд е партньор на българския бизнес и финансира проекти в различни направления. Промениха ли приоритетите и правилата при влагането на европейски средства в българската икономика?
– За Европейския инвестиционен фонд България е една силно положителна и много успешна история. Особено в последните осем години, когато партньорството ни с българските правителства и с финансовия сектор се развиха във възходяща линия и представляват успешен модел за финансова подкрепа на малкия бизнес, стартиращи предприемачи и иновации в икономиката.
За тези осем години над 13 хиляди малки български предприятия получиха финансиране за над 1,5 млрд. евро по програмите за реализация на финансови инструменти, управлявани от ЕИФ. Този успех нарежда България сред отличниците по използване на финансови инструменти в Европа и много други страни-членки сега имат желание да се учат от българския опит.
За този период в ЕС се наложи разбирането, че финансовите инструменти са ефективен начин за влагане на европейски средства, за усилване на конкурентоспособността и подкрепа на малкия бизнес. Те предоставят възможност да се вземат изцяло пазарни решения, с които всяко 1 евро от европейските данъкоплатци активира допълнителни между 2 и 5 евро инвестиции на частен капитал. В добавка, така вложените европейски публични средства се връщат обратно и могат да се използват отново с мултиплициращ ефект.
България е ярък пример в това отношение – от първоначално вложените по JEREMIE инициативата близо 350 млн. евро на български пазар, половината от средствата се върнаха обратно до този момент, процес, който продължава под формата на успешно реализирани инвестиции и изплатени кредити. С тези средства можем да продължим да инвестираме най-вече в развитието на рисковото финансиране на млади иновативни компании.
– Много новосъздадени български компании успяват да реализират идеите си благодарение на финансовите инструменти, разработени от ЕИФ. Какви са новостите, от които те могат да се възползват, за да развият бизнеса си?
– Преди два месеца стартирахме нов екуити фонд за българския пазар, който ще инвестира както в иновативни стартъпи така и в технологични компании във фаза на растеж. Това е деветият финансов инструмент, който ЕИФ пуска в България в последните осем години. Успехите през годините ни дават амбиция и увереност да реализираме вече и най-сложните финансови инструменти на българския пазар.
Пример за това са и гаранциите по банкови кредити по програмата InnovFin, които се използват изцяло за кредити за реализиране на иновации в малкия бизнес – дейност, която по принцип е силно рискова за банките, но вече се прилага успешно на българския пазар. Дори и този продукт се реализира успешо, което е потвърждение че българските предприемачи прегръщат иновациите като модел за развитие при наличие на правилно структурирано финансиране.
В момента с различните ни гаранционни схеми и екуити фондове, които са активни на българския пазар за малкия бизнес, е налично финансиране за над 500 млн. евро. Особено успешно се развива „МСП Инициативата“ по договора ни с Министерството на икономиката. По тази програма само за година и половина българските банки са отпуснали над 3 хиляди заема за над 400 млн. евро при преференциални условия. Очакваме това темпо да продължи до края на годината и в началото на следващата година.
В момента стартираме нова процедура за подбор на банки, които да изпълняват най-новия ни гаранционен инструмент в подкрепа за интернационализицията на дейността на малкия бизнес в България. Гаранциите ще покриват търговско финансиране под формата на акредитиви, банкови гаранции, многоцелеви заеми и други форми на кредитиране в подкрепа на външно-търговската дейност. Това е последно поколение гаранционен инструмент, който ще се пусне за първи път в нашата страна.
– Планът Юнкер разкри възможности пред фирмите, но възползват ли се те от нисколихвеното кредитиране от български банки, които имат сключено споразумение с ЕИФ?
– Сключили сме десет гаранционни споразумения с български банки по Плана Юнкер, по тях до момента са отпуснати над 2 хиляди заема. Освен COSME гаранциите, много активно се реализират и InnovFin гаранциите, за които споменах. Всички банки работят с добро темпо, което ни дава възможност да увеличим допълнително ресурса. И в този момента в така нар. "МСП прозорец" на плана Юнкер, България е на второ място в ЕС по вложен ресурс спрямо размер на БВП. Трябва да работим още за да стигнем до първото място.
– Целта на европейското финансиране е от етапа на безвъзмездно осигуряване на публичен ресурс да се премине към осигуряване на частни пари за инвестиционните проекти. Има ли достатъчно наличен капитал, който да ангажира фондовете за рисков капитал да се включат в повече инициативи?
– Действително тенденцията е да се преминава от безвъзмездно грантово финансиране към употреба на финансови инструменти с мултиплициращ ефект от частно финансиране. Това работи в пълна степен при банковите кредитни продукти, където пазарната конюнктура е благоприятна от гледна точка на наличната ликвидност, която банките реализират успешно с нашите гаранционни схеми.
Но и при екуити фондовете за рискови инвестиции в технологични компании тенденцията е да се ангажират повече частни инвеститори. През 2012 г. частен капитал за рискови инвестиции в стартиращи компании в България на практика нямаше. Оттогава до днес петте екути фонда, които създадохме в България – Eleven, LauncHub, Black Peak Capital, Empower Capital и NEVEQ, са инвестирали над 80 млн. евро в над 230 иновативни компании в България.
Същите тези компании са привлекли успешно други над 80 млн. евро частен капитал от рискови инвеститори – както български, така и чуждестранни. В България през годините се разви динамична мрежа от бизнес ангели, има вече и екуити фондове с изцяло частен капитал. Инвеститори идват дори от Силициевата долина и инвестират в технологични фирми тук. Затова вече говорим за развитие на VC (venture capital) екосистема в България, която привлича значителен частен интерес.
Според най-новото изследването на ЕИФ през пролетта за venture capital индустрията в Европа, София е сред Топ 20 на VC екосистемите в Европа и една от двете източноевропейски дестинации в нашия списък. Другата е Вилнюс.
Частният капитал вече е налице, но има още много какво да се желае. Би било добре да се ангажира повече местен институционален капитал на пазара. Например от пенсионните фондове, които на други места в Европа навлизат агресивно в сферата на инвестиции в нови технологии. Да си пожелаем това да се случи и тук.
– Достатъчни ли са шестте фонда за рисков капитал на ЕИФ?
– Ако сравняваме ситуацията с 2011 г., когато фондовете за рисков капитал бяха нула, сега те са няколко, но както се казва: „Успехът ражда успех“. Добрите фондове за рисков капитал създават среда около себе си, която генерира нови иновации и нови инвестиционни възможности. Най-новият ни шести фонд – Brightcap Ventures – няма да е последният. Със сигурност виждаме отчетливо нуждата от повече scale-up рисков капитал в България и в цяла Европа.
– Промениха ли се приоритетите на ЕС и респективно на ЕИФ при финансирането на проекти?
– Живеем в свят, където конкуренцията е на технологичния фронт, а Европа днес не е лидер в тази конкурентна битка. Европейските венчър капиталисти инвестират значителни средства в компании, включително и в България. Динамиката, особено в последните няколко години, е изключитетелно положителна.
През миналата година рисковите инвестиции в млади технологични компании в Европа достигнаха 16,9 млрд. евро при 3300 сделки – най-високите стойности, които венчър кепитъл индустрията в Европа някога е генерирала.
В същото време, ако сравняваме иновационните екосистеми на ЕС и САЩ, има стряскащи разлики в размера на наличния рисков капитал за иновации. Въпреки огромният възход през последните три години в Европа, рисковият капитал на Стария континент продължава да е между три и пет пъти по-малко в сравнение с този в САЩ.
Днес Европа има много клъстери от млади иновативни компании и технологични центрове, един от които е София. Но много малко от тези млади технологични компании се развиват така, че да станат следващите Google и Facebook.
Проблемът на европейските икономики днес е в липата на големи технологични компании, а не малки. Няма дефицит на стартъпи, има дефицит на scale-up фирми. Затова фокусът на ЕИФ и инициативите, с които искаме да интервенираме като европейски политика, са да развием на качествено ново ниво идустрията за рисково инвестиране в Европа. Защото в Европа има много талант, има чудесни научни разработки. Има и огромна културна програма в младото поколение, във възможностите да се стартират самостоятелно нови компании. Но много от тези нови иновативни фирми не преминават критичната точка след първите няколко години, защото нямат достатъчно финансиране за растеж и превръщането им в глобални бизнеси.
Затова фокусът на ЕИФ в реализацията на инструменти за рисков капитал е постепенно да се предвижим от създаването на фондове, които инвестират в стартъпи и нови идеи, към фондове с вложения в технологични компании във фаза на растеж. Тази промяна в нашия стратегически подход през следващите години ще стане отчетлива и в България.
– Можете ли да дадете примери за успешни компании, които са развили бизнеса си с осигурено финансиране, подкрепено от ЕИФ?
– В България имаме страхотни предприемачи с апетит да се развиват и конкурират глобално. Някои от тях в последните години се превърнаха в значими компании в международен план, включително и с финансиране от екуити фондовете ни тук. Например Уолтопия, Сити Клиник, IPS. В ИТ сектора такива са Software Group, Булпрос и много други.
– Засилва ли се инвестиционният интерес към нашата страна?
– Да. Осезаемо е в IT индустрията и във високите технологии по общо. Въпрос на време е българска технологична компания да стане световно име. И въпрос на още много работа.
– Какво трябва да променят предприемачите, за да влязат свободните пари от пазара в работещи проекти?
– Ако говорим специално за иновативни компании, има един магнит за инвеститорите – успешните продажби. Чудесно е да има иновативен продукт и услуга, качествен екип и голяма визия. Когато към това се добави паричен поток от плащащи клиенти става много по-лесно да се намерят инвеститори.
– Случват ли се провали при управлението на проекти и ако има – кой носи вина за това?
– Споменах за културната промяна, която се случва в Европа и конкретно в България. В индустрията за рисков капитал се поема значителен риск и е нормално много млади компании да не достигнат зрялост. Но само така се развива иновационна екосистема и предприемачески нагласи. Неуспехът също може да бъде градивен. Както казват в Силициевата долина: Няма провалили се предприемачи, има такива с натрупан опит.
Христо Стоянов ще бъде един от участниците в изданието на Клуб Инвестор - Предприемачество, което се организира на 27 септември в Capital Fort, София. Кои са предприемачите на бъдещето? Кои са областитe/сферите, в които находчивият предприемач избира да реализира идеите си, от какво зависи успехът му и как да осигури капитал за финансирането на своя бизнес? Това са само част от въпросите, на които участниците ще се опитат да отговорят. Повече информация за събитието - тук
14:09 | 11.09.22 г.