Бизнесът чака средно 9 месеца за достъп до ток в. Сега
България продължава да изумява с безумно дългите и тромави процедури, свързани с правенето на бизнес. Зашеметяващите 269 дни, или около девет месеца, средно са нужни на една фирма, за да се "върже" към електроразпределителната мрежа у нас. Най-лошото е, че вместо условията да се облекчават, те с години не се променят.
Самата процедура по присъединяване към електромрежата се състои от седем подпроцедури. Някои от фазите са безплатни, но има подпроцедура, която може да струва на предприятието около 50 000 лева, обясни Жечо Жечев от Министерството на икономиката. Нещо повече - в последните години присъединяването към мрежата дори се утежнява, призна той. Експертът припомни, че в международни класации България се намира на унизителното 125-о място по показателя "време и разходи за достъп до ток".
Бумащина бави с месеци европрограмата за детегледачи в. Сега
Тежката административна процедура по сключване на тристранните договори по програма "Родители в заетост" изнерви одобрените семейства и детегледачите, които вече трети месец не могат да ползват ефективно услугата. Проектът дава възможност на родители на деца до 5-годишна възраст да наемат с европейско финансиране безработен или пенсионер, който да се грижи за детето им, за да могат те да започнат работа и да продължат професионалната си реализация.
В момента 2000 души са преминали през всички служебни проверки и оценки за допустимост и са одобрени да работят като детегледачи в рамките на 18 месеца срещу минималната за страната работна заплата. Едва 597 (164 мъже и 433 жени ) от тях вече работят. Преминалите успешно през ситото родители са 871, от тях 634 имат сключили тристранни споразумения, след като са избрали човек, на когото да поверят детето си по проекта. За част от тях обаче услугата все още не е започнала заради ненужна бумащина - някои от тях чакат буквално за един подпис от чиновник. От Агенцията по заетостта обясняват закъснението с необходимото технологично време за многобройните проверки по документи и събирането на подписи.
Безработни крадат чужда самоличност, за да бъдат наети в. Монитор
Безработни кандидатстват за работа с чужда самоличност с цел да увеличат шансовете да бъдат наети. За тази порочна практика алармират експерти по подбор на персонала. Кандидатите намират публикувани в сайтове за работа СV-та, избират човек с подходящ опит за позицията, на която искат да бъдат наети и копират целия професионален опит на „жертвата”. Така бързо се сдобиват с професионален стаж, осигуряващ им интервю с потенциалния работодател. „Имаше случай на един мъж, който кандидатства за позиция на търговски представител. На интервюто беше попаднал на колега, който е бил пряк мениджър на човека, чиято самоличност е била взета”, обясни пред „Монитор” Анелия Горгорова, член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора. Кандидатът дори имал същата фамилия като „жертвата” си, но професионалният му опит нямал нищо общо с този, за когото се представя. Измамата бързо е разкрита, след като експертът по подбор на персонал признал, че той е бил мениджър на мъжа, чиято автобиография е била открадната.
Бум на износ на българско зърно от Варна и Балчик в. Монитор
Пристанищата в Балчик и във Варна са пълни с кораби, които чакат да бъдат натоварени с българско зърно за износ. В момента има невиждан пик на износ на пшеница и царевица, обясняват търговци. Пълни камиони със зърно непрекъснато сноват из областите Добрич и Варна, на път към двата порта. Причината за силния износ е в това, че търговците трябва да изпълнят сключените през 2017 г. договори, чиито крайни срокове изтичат в края на март и до средата на април.
Бумът на износа покачи веднага цената на зърното. В момента тон пшеница и тон царевица се купуват за 300 – 310 лева, срещу 260 лв./т преди два-три месеца. От това печелят българските земеделци, а търговците търпят загуби, тъй като в световен мащаб цените на житото и царевица падат, заради обилните валежи в Аржентина.
1 млн. лева дължат чужденци за данъци на Чепеларе и Смолян в. 24 часа
Чужденци, собственици на имоти в Чепеларе и Смолян, дължат около 1 млн. лв. за данък и такса смет. Двете администрации изпитват огромни трудности да издирят собствениците, а дълговете им растат.
По данни на бюрото за местни данъци и такси в Чепеларе задълженията на чужденци са над 600 хил. лв.
“Тези дългове бяха над половин милион лева, но след като вече търсим съдействие от 4-ма частни съдебни изпълнители, сумата намалява”, каза Венера Аръчкова, зам.-кмет на Смолян.
Без български праскови тази година в. 24 часа
Реколтата от праскови в Сливенско е под въпрос. Заради големите температурни разлики в последните седмици овошките измръзнаха. Над 70% са засегнатите дървета. Долината на прасковите тази година ще остане без праскови. В Сливенско не са виждали подобно поголовно измръзване на овошките повече 30 години.
„Поражението е 100%. Да не кажа и да се вади градината догодина. Листът вече почва да се развива, подава се отдолу, обаче на плодната пъпка е спряло развитието, измръзнала е. Тази година нулева година. Поне разходите да избием, но и разходите няма да избием”, оплаква се пред NOVA Васил Василев, земеделски производител.
Загубите за стопаните са за стотици хиляди левове.