Преглед на печата за 20 ноември

Чуждите инвестиции нарастват през третото тримесечие в. Капитал Daily

Чуждите инвестиции в България през третото тримесечие са на стойност 293.2 млн. евро, което е с 38.8% над нивото от същия период на миналата година, сочат данните на БНБ. От началото на годината сумата на вложенията в страната се равнява на 744.2 млн. евро. Година по-рано те са били над един милиард, но спрямо публикуваните през октомври данни разликата се е свила. Причината е, че в БНБ са постъпили нови данни от финансовите отчети на фирмите, в резултат на което банката е ревизирала нагоре числата от периода юли - септември.

Само за година още 57 000 българи са си извадили ТЕЛК в. Сега

Близо 57 000 българи с увреждания над 16 г. са получили за първи път експертно решение за трайно намалена работоспособност само за миналата година. За 2016 г. общо над 175 000 души с увреждания са преосвидетелствани от експертните лекарски комисии или са получили първото си решение. Огромна част от тези хора са в предпенсионна възраст или са пенсионери - над 72% от всички. Те са разделени поравно - по 36% на възраст над 60 г. и още толкова във възрастовата група 50-59 г.

Тези данни от информационната система за трайна неработоспособност на населението над 16 г. са обобщени от социалното министерство в доклад по националната конвенция за насърчаване на активния живот на възрастните хора. Тенденциите в него са добре известни - населението у нас намалява и застарява, раждаемостта също намалява. Средната възраст на населението например за 15 г. се е увеличила с над три години и през м.г. е 43.5 г.

Комисията за защита на потребителите ще може да блокира измамни сайтове в. Сега

Комисията за защита на потребителите скоро ще може да спира интернет страници на измамни търговци. През миналата седмица европарламентът прие нарочна директива, която предвижда нови мерки за защита на онлайн купувачите. България ще трябва да пренесе евроразпоредбите в нашето законодателство.

Hoвитe peгyлaции щe yeднaквят нa eвpoпeйcкo нивo пpaвoмoщия нa aгeнциитe зa зaщитa нa пoтpeбитeля. В момента paзличнитe зaкoни в oтдeлнитe cтpaни cъздaвaт зaкoнoви вpaтички, кoитo измaмници пoлзвaт, зa дa зaблyждaвaт пoтpeбитeли, стана ясно при обсъждането на директивата.

75% от българите искат стандарт "без ГМО" в. Сега

Около 75% от българите искат въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт "без ГМО". Идеята е така да се гарантира, че в продуктите няма генномодифицирани съставки и под законовия праг за етикетиране, показва национално представително проучване на "Маркет линкс", обявено от "За Земята". Проучването показва, че почти всеки втори потребител би предпочел да си купи храна с подобен етикет, отколкото, ако такъв липсва.

Част от хората дори биха платили повече, стига да видят такъв надпис и той да гарантира, че храната е без ГМО. В същото време процентът на българите, които искат стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без ГМО във фуражите, е дори още по-висок - близо 78.5%.

Шафран измества тютюна в Кърджали в. Стандарт

Огромен срив на производството на ориенталски тютюн през последните 7-8 години се забелязва в региона на Кърджали, който е традиционен производител на "зеленото злато". През 2017 г. регистрираните тютюнопроизводители са под 600, а произведената продукция е около 500 тона. За сравнение, преди 25 години продукцията е стигала до 25-30 хил. тона годишно. Много земеделски производители търсят алтернатива с отглеждане на билки, овошки, заговори се за синара, лимец, лавандула, даже и за маслини.

От 2015 г. производители в Източните Родопи правят опити и с шафран. За 2-3 години интересът нарасна, в момента има масиви от по 10 и 40 дка в района на Широко поле и Скалище, Крумовградско и Ардинско. Стопаните в Кърджалийско, заложили на шафрана, са около 15-20 души. На места при засаждането на луковиците вече се използва и техника.

Тестваме естонската система за е-вота в. Монитор

Естонската система за електронно гласуване най-вероятно ще бъде тествана по време на симулациите за е-вота. Това предвижда предварителният междинен доклад на фирмата, която трябваше на изследва електронното гласуване по света и да предложи най-подходящият от тях за България, научи „Монитор“. Проектът за изграждане на системата за дистанционно гласуване се изпълнява от ДАЕУ, подпомагани от ЦИК, а целта е да има експериментално гласуване на евровота през 2019 година.