България не бърза с позицията си за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС). Това коментира министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов в предаването „Седмицата“ на Дарик радио.
Порожанов посочи, че същинският дебат по ОСП ще започне през ноември-декември и той няма да се решава от министрите на земеделието, а от министър-председателите и финансовите министри, които ще правят анализите.
Агроминистърът посочи, че заради Brexit ще има намаление на нетните приходи. От друга страна трябва да се заложат средства за финансиране на политики за миграция и сигурност, които изискват ресурс. Това предполага няколко сценария, подчерта Румен Порожанов, включително се увеличат вноските на държавите членки или да се увеличи съфинансирането.
Порожанов посочи, че по принцип България смята, че това постижение – ОСП, като най-мащабна и успешна в ЕС, трябва да бъде запазена и адекватно финансирана. Ако средствата за ОСП ще се намаляват, според него трябва да се направят изследвания как съответните намаления ще се отразят на конкурентоспособността на европейския земеделец.
Земеделският министър е категоричен, че България няма да подкрепи идеята директните плащания за фермерите да се съфинансират като плащанията по Програмата за развитие на селските райони. България, както и държавите от Източна Европа, предлагат да има ограничения в националното финансиране, своеобразен „таван“, така че да се избегне създаването на неконкурентна среда в агросектора от държавите с повече финансови възможности.
Друг наболял проблем е разпределянето на бюджета на ОСП. Румен Порожанов припомни, че в момента има диспропорция между новите и старите страни членки, като новите страни в ЕС настояват се изравнят и балансират плащанията за фермерите.
Друга тема е и тази за финансовите инструменти, които да балансират рисковете. Рисковете са по-сериозни заради климатичните промени и болестите и по растенията, и по животните, които водят до унищожаване на цели сектори, посочи той.
В заключение министър Порожанов коментира, че земеделието е изключително перспективен сектор. Високото ниво на земеделието както в Европа, така и в България трябва да бъде поддържано, защото пазарът в световен мащаб е огромен, нуждата от прехрана, на качествена храна, е изключително голяма.