Всеки хранителен продукт в търговската мрежа трябва да е придружен от документ, препращащ към наличието на задължителни изисквания към състава, характеристиките и наименованиeто на продуктите. Тогава потребителите биха се ориентирали много по-лесно, казва в интервю за БТА д-р Светла Чамова, председател на Съюза по хранителна промишленост.
И вместо да си купуват "вегетарианска луканка", щом има името "луканка" на етикета, то той трябва да е продукт, направен от месо, да има определени характеристики и състав, какъвто би се изисквал по документ, коментира д-р Чамова. „Другото са пазарни трикове, които не носят полза никому, а само заблуда“, смята тя.
Тези промени според нея трябва да залегнат в новия Закон за храните, което да гарантира минималните изисквания за качество, а това на практика е връщане към старите държавни стандарти. Най-често разпространяваните неистини по отношение на българските храни е твърдението, че те са по-некачествени от вносните, казва д-р Чамова.
"Стандарт" по думите й не значи непременно това, което ни е познато от преди. Освен български стандарт (който вече не е държавен), а доброволен, има и браншови и утвърдени стандарти. Отделно има и храни с контролирано качество, т. нар. защитени наименования, традиционни географски наименования (защитени в ЕС) и биохрани.
Месопреработвателите, които произвеждат по стандарт "Стара планина", са около 80-90 на брой. Това са общо девет групи с около 20 продукта с различни асортименти.
Светла Чамова припомни, че България вече има четири месни продукта с европейския знак за качество - филе "Елена", врат "Тракия", "Панагюрска луканка", роле "Трапезица" и най-новият - говеждата пастърма. Има и един продукт със защитено географско наименование - "Горнооряховски суджук".
По повод спора за стандарта за киселото мляко според нея „нищо не трябва да се пипа, защото много нови неща влизат в производството всеки ден, но ние говорим за традиционни продукти, което означава, че и опаковките им трябва да са традиционни“.
Запитана какви според са най-често разпространяваните неистини по отношение на българските храни, експертът казва:„Това категорично е твърдението, че българските храни са по-некачествени от вносните“.
По повод скандала с двойното качество на едни и същи продукти за западните и източни пазари тя коментира: „Първо, не е тайна, че има такава разлика. Фактът, че всеки от нас, пътувайки през Гърция, си купува от там прах за пране, доказва двойният стандарт, да не говорим за козметика, и за хранителни продукти. Един швейцарски шоколад със сигурност е по-вкусен от същия, купен в България“.
00:03 | 06.09.22 г.