Струва си да се обсъди дали да се продължава с модела за определяне на минимален осигурителен доход (МОД). Това каза председателят на Българския институт по труда и социалната политика Иван Нейков пред БНР по повод провала в преговорите между синдикати и работодатели за осигурителните прагове.
На този етап синдикатите и бизнес организациите все още не могат да изгладят споровете си за минималните осигурителни прагове. Според синдикатите минималните осигурителни прагове са инструмент за борба с нелоялни практики в предприятията и изсветляват икономиката. Предложението на синдикатите е през следващата година осигурителните доходи да се увеличат с между 5 и 20% за различните дейности.
За работодателите обаче тези прагове са напълно излишни. Работодателските организации изтъкват, че няма друга държава в ЕС, в която да има минимални осигурителни доходи.
Всяка година двете страни преговарят за минималните доходи, на които да се осигуряват работещите в 75 икономически дейности. С решение на социалния министър Зорница Русинова срокът за договаряне е удължен до 16 септември.
„Моделът на минималния осигурителен доход е създаден в България преди 15 години, а този период в днешния свят не е малък период от време и би могло да бъде поставено началото на една дискусия дали да продължаваме по този път. Още повече, че се натрупаха и не много обясними деформации“, посочи Нейков.
Той даде пример с практиката работодателят да плаща по-малка заплата от дохода, на който ще осигурява. „Това са деформации, които вече не говорят добре въобще за идеята. И затова си струва да се върнем на масата за преговори и да започнем да го обсъждаме“, каза Нейков.
От друга страна тезата на работодателите има добра и не толкова добра страна, изтъкна бившият социален министър. Добрата страна е, че работодателите обвързват въпроса за минималните осигурителни прагове с въпроса за начина на формиране на минималната работна заплата.
По думите му обаче повече от 7-8 години има много предложения за формиране на минималната работна заплата, но много правителства приемат, че административният подход е най-добрият. „Всъщност няма модел, по който да формираме минималната работна заплата. Естествено е да има съпротива от страна на работодателите“, посочи експертът.
По думите на Нейков това, за което работодателите не са прави, е, че под техен натиск в продължение на много години имаше намаляване непрекъснато на размера на осигуровките с тезата, че като намалим осигуровките, работодателите ще увеличат работните места. „Всъщност това не стана. Нямаме ги новите работни места, но имаме огромния дефицит в Националния осигурителен институт (НОИ)“, отбеляза Иван Нейков.
Той оцени като недобра идеята на работодателите за нулева година до въвеждането на нов модел за определяне на минималната заплата и осигурителния праг. „Отлагаме проблема във времето без да го решаваме. Ще натрупаме още деформации“, коментира Нейков.
Според него би могло буквално в рамките на няколко месеца да се създаде нов механизъм, който да действа от 1 януари 2017 г., но няма никаква пречка минималната работна заплата да бъде въведена от всяко първо число на всеки месец.
Иван Нейков очаква повишаване на напрежението в следващите месеци по отношение на исканията на работодатели и синдикати.