По-високи цени на лекарствата за паралелен износ. Нови ограничения пред паралелния износ. Въвеждане на механизми за защита на пациентите в България заради паралелния износ на лекарства. Предложенията за ограничаване на тази спорна търговска практика са безброй, но все още в законодателството не са залегнали механизми за регулиране на процеса.
Заради по-ниските цени на лекарствата у нас износът на медикаменти за продажба в други държави от Европа с по-високи цени е атрактивен като източник на допълнителна печалба на някои търговци. Процесът е на практика неконтролируем, защото дистрибуторите нямат задължения да “блокират” количества за българския пазар, а обикновено след сигнал производители и вносители успяват да осигурят нужните за страната ни количества от “изчезнал” медикамент.
През 2014 г. законодателите направиха опит да регулират паралелния износ, като задължиха търговците на едро с лекарства и фармацевтичните фирми да търсят разрешението на Изпълнителната агенция по лекарствата. Агенцията можеше и да отказва износ, ако прецени, че има опасност за пациентите у нас.
Президентът обаче наложи вето на текстовете от закона за лекарствата заради опасенията, че България ще бъде дадена на съд заради ограничаване на конкуренцията. В началото на миналата година Конституционният съд отмени разпоредбата, която позволяваше забрана на експорта. Така Агенцията се превърна в своеобразна “пощенска кутия” за уведомления за експорт, без да разполага с механизми за контрол.
Паралелният износ през 2015 г.
През миналата година Агенцията по лекарствата е получила 561 уведомления за износ на лекарствени продукти от търговци на едро и фармацевтични фирми, без да има право на откази, съобщават от здравното министерство в отговор на запитване на Puls.bg.
На фона на уведомленията от 2014 г., получени точно след влизането в сила на законовите промени – над 4 хил. само за месец, изглежда, че процесът се успокоява. Периодично обаче пациенти алармират за липсващи лекарства, а някои препарати всъщност дори не стигат до аптеките, защото директно се подготвят за износ от складовете.
Лекарствените продукти най-чест обект на износ са тези за лечение на онкологични заболявания, инсулини и такива за лечение на HIV-СПИН, посочват още от Агенцията по лекарствата.
Държавите, за които през миналата година са предоставени уведомления за експорт на медикаменти, са основно от ЕС – по-големите и развити икономики като Германия, Великобритания, Испания, Швеция, Финландия, Франция, Италия, Норвегия и други. Износ обаче има и за съседните ни Гърция и Румъния, както и за страните от Централна Европа, Балтийските държави, държавите от Бенелюкс, както и Швейцария и дори Грузия, показват данните на Агенцията.
Единен пазар – повече конкуренция
На практика Европейският съюз (ЕС) насърчава паралелния износ, който е широко разпространен в блока, и няма единна политика по прилагането му. Преди повече от десет години Съдът на ЕС постанови, че паралелният внос играе важна роля за предотвратяване на раздробяването на националните пазари и в светлината на единния европейски пазар ограничаването му се счита за ограничаване на свободната конкуренция, която пък би могла да доведе до понижение на цените на медикаментите.
От Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства също твърдят, че поне законният паралелен износ не може да причини дефицити. Организацията от години настоява обаче за въвеждането на електронна система, която ще позволява по-адекватното проследяване на движението на медикаментите на българския пазар и действията на търговците.
Има ли вратичка?
Единствено Еврокомисията излезе с позиция, която в известен смисъл отваря малка “вратичка” на държавите да защитят пациентите от практиката – че при паралелен износ трябва да се спазват определени условия, за да се защити общественото здраве.
Точно такава “вратичка” продължава да се търси в здравното министерство, което от миналата година обещава въвеждането на нови механизми за контрол.
В един момент се заговори за специални анализи, които да се подготвят от Агенцията по лекарствата и Съвета по цени и реимбурсиране, а лекарствата, застрашени от изчезване от пазара заради търговия, да се включват в специален списък, като ще се забранява експортът им. Не е ясно обаче какви механизми за защита ще бъдат въведени. А изходът за пациентите все още се състои в това да обикалят по аптеки и дори да пътуват в чужбина, за да си доставят необходимите лекарства, често за животоподдържащо лечение.
17:17 | 13.09.22 г.