Симеон Дянков: България има проблеми, но и перспективи за ръст

Последната прогноза на Европейската комисия за икономическото развитие на България беше публикувана на 26 февруари. Според нея икономическият растеж на страната през 2016 г. ще е наполовина на този през 2011 г.  Публичният дълг се очаква да се удвои за същия период – от 15,7% от БВП до 30,3%. Нещо повече, България отчете най-високата средна годишна дефлация в Европейския съюз през 2014 г. - средно годишно 1,6%. Комисията твърди, че „потенциалът за растеж на страната се очаква да е нисък“ и че „има повишаващи се опасения за фискалната стабилност“, пише Симеон Дянков в свой анализ за Peterson Institute for International Economics.

Слагайки сол в раната, прогнозата на ЕК обръща значително внимание на проблемите в банковия сектор от миналото лято и заключава, че „има нужда от силен, заслужаващ доверие и прозрачен банков надзор“. Цитират се и сериозните опасения за достоверността на данните от финансовия сектор.

Европейската комисия изрежда и нереформираните сектори, които тежат на обществените финанси и икономическия ръст: пенсионната система, здравеопазването, образованието, енергетиката, железниците и съдебната система. За всеки от тези нереформирани сектори е предложен списък с мерки. Например, по отношение на пенсиите ЕК предлага възобновяване на мерките от 2011 г., които предвиждаха повишаване на  задължителната възраст за пенсиониране с по 4 месеца годишно, докато работещите достигнат 65 г. Предлага се и да се ограничат схемите за ранно пенсиониране на държавните служители (основно в МВР и военното министерство) и да се наложи контрол над пенсионирането в резултат на болест или инвалидност, с което се злоупотребява. За последното докладът подчертава, че от 2010 г. насам броят на ранно пенсиониралите се по болест се е удвоил. Всичко това са дългосрочни структурни промени, които ще увеличат шансовете за икономически ръст на България.

Ето четири идеи, които могат да повишат средносрочния ръст:

1. Сериозни инвестиции в пътна инфраструктура. Това вече беше направено по времето на предишния кабинет на премиера Бойко Борисов, в който Симеон Дянков беше вицепремиер. Сега фокусът трябва да е върху Северна България, в която икономиката изостава. Строителството на основната магистрала в региона би имало голям мултиплициращ ефект върху свързаните икономически дейности, както и върху земеделието и търговията.

Международният валутен фонд изчислява, че в страни със средни доходи като България мултиплициращият ефект от основната инфраструктура е между 4 и 6 пъти. Това означава, че за всяко инвестирано евро в, да кажем, магистрали, възвръщаемостта е 4 до 6 евро от допълнителна икономическа дейност.

2. Да се създадат логистични и бизнес хъбове близо до границите с Румъния, Гърция и Турция, където чрез инфраструктурни проекти се създават по-добри и по-бързи транспортни връзки. Щом основната инфраструктура съществува, правителството може да помогне за създаването на логистични и бизнес паркове, което да „ловуват“ бизнес от съседните страни и да създават нови възможности за бизнес. България има най-ниските корпоративни данъци и данъци за дивиденти в региона и с подходящо промотиране би могла да накара европейски бизнеси да преместят логистичната си работа в страната.

Например, новият мост при Видин предлага добра възможност да се привлече транспорта към Централна Европа, който преди минаваше през Сърбия и Унгария. Сега търговията може да започва на пристанищата в Гърция, да минава през България, в която стоките да се препакетират или сглобяват, и след това да пътуват през Румъния и Унгария към Австрия, Германия и други страни на север.

3. Да се установи България като целогодишна туристическа дестинация. Данните за миналата година показват, че 8,5 млн. туристи са посетили България. Около два млн. души са дошли през зимните месеци, за да карат ски. Останалите са посетили Черноморието. България обаче е богата на минерални извори и разполага с най-добри възможности за спа в Европа след Италия. Освен това има голям брой археологически паметници. Организирането на сектора може да донесе значителни печалби и да разшири 13%-ия дял от БВП, който туризмът вече носи.

4. Да се помогне на индустриалния хъб за части за коли и високи технологии, който се развива около Пловдив. В него в момента вече работят около 30 хил. висококвалифицирани работници в около 400 предприятия. Това включва възраждането на професионалното образование в гимназиите и университетите в града, което да осигури допълнителен наплив на квалифицирани служители, тъй като предлагането става все по-ограничено.