Страните от Централна и Източна Европа плащат с близо 100 долара повече за хиляда куб. метра природен газ спрямо държавите от Западна Европа. Това показват данните на Центъра за изследване на демокрацията, представени на конференцията „Рискове пред енергийната сигурност и завладяването на държавата в Европа”, съобщава БТА.
Причината е почти пълната им зависимост от един доставчик - Русия, показва изследване на организацията, базирано на данните на Еврогаз и Европейския географски форум. България, Румъния, Украйна, Молдова, Македония и Сърбия получават 100% от вноса на суровината от Русия, но докато за Румъния зависимостта от вноса на газ е 24,3%, за България е към 90%.
За Украйна тази зависимост е 55%, а Молдова и Македония са изцяло зависими от вноса на газ за покриване на енергийните нужди, показват данните.
Именно в Македония е и най-високата средна цена на природния газ - 564 долара за 1000 куб. метра според сравняваните в проучването страни от Югоизточна Европа. За Румъния средната цена е 399 долара, за Молдова - 400 долара, за Чехия - 503 долара, а за България - 458 долара, показват данните, предоставени от Центъра за изследване на демокрацията.
На фона на тази голяма зависимост и в контекста на кризата в Украйна страните от Югоизточна Европа и Черноморския регион остават неподготвени да посрещнат адекватно нова енергийна криза, коментираха експертите по време на конференцията.
Според представители на европейски научни центрове, които изнесоха лекции на форума, един от вариантите за преодоляване на зависимостта в енергийните доставки е да бъдат увеличени инвестициите в европейската газова и електрическа мрежа. Разширяването на газовите хранилища и строежа на пристанища за втечнен газ могат също да подобрят ситуацията, като дадат достъп до бъдещи алтернативни източници на газ, смятат експертите.
Другият вариант е формулирането на резервни квоти за страните членки на ЕС в зависимост от нивата на тяхната уязвимост от спирането на доставките.
Според Центъра за изследване на демокрацията за да се реализират тези идеи, е нужна обща енергийна стратегия, която да се координира на наднационално ниво и така да се преодолее инстинктът на страните членки да преследват единствено собствените си енергийни интереси
Има пряка връзка между енергийните доставки и сигурността на държавата, защото и в двете сфери има определена зависимост от външни фактори, каза при откриването на конференцията Велизар Шаламанов, министър на отбраната.
Майкъл Рули, оглавяващ секцията "Енергийна сигурност" в главното командване на НАТО в Белгия, отбеляза, че кризата в Украйна ни е припомнила няколко важни урока - че когато се говори за енергетика и енергийна сигурност географското положение все още е от решаващо значение и че газопроводите все още означават икономическа и политическа сила.
Все повече става ясно, че газовите доставки са част от националната сигурност и то не само за Украйна, но и за много други страни в Източна Европа, отбеляза Рули. Ето защо според него освен военната солидарност, която предоставя НАТО, ЕС трябва да вникне и в необходимостта от нов тип солидарност - енергийната.